Цветница или Връбница се празнува в неделя след Лазаровден. Смята се, че на този ден Господ Исус Христос дойде на магаре в Ерусалим, посрещнат с радост от хора с палмови клони в ръцете си.
Православната традиция в България е избрала за този празник клон от току-що избухнала върба.
В някои райони на България е известен обредът „кумичене“. Младите момичета, вече отпразнували навечерието на Лазаровден, се събират до релата. Всяка носи със себе си ореола от върбови клонки и специален обреден хляб „куклата“. Тя поставя всичко това на дъската и я пуска в реката. Момичето на която венецът плува пред всички става „кума“ и повежда хорото до дома си.
В североизточната част на България „Цветницата“ е свързана с паметни церемонии. Смята се, че на този ден мъртвите „разпускат“ (душите им излизат от гробовете си) и искат от близките си да им донесът нещо. Още преди изгрев слънце, жените отиват на гробищата с върбови клонки и сено в ръцете си. Кадят гроба с ким, напояват с вода и поставят близо до паметника клоновете, а след това запалват на същото място и сеното.
Въпреки строгият пост на този ден се разрешава да се яде риба.
