За Черноморието в последните години бушува война – от едната страна е несекващата лакомия за нови строежи, а от другата са екозащитници и будни граждани, решени да запазят дивата му красота. В годините такива битки имаше за Иракли, за Варвара, за Синеморец, а последният скандал бе около бъдещо застрояване на Карадере. Все девствени плажове, недокопани от жестоките зъби на багерите, които вече десетилетия разравят райски морски кътчета.
И от лагера на „строителите“, и от този на „зелените патриоти“ се чуват смислени аргументи за и против бетона.
Хотелският туризъм например носи на морето 3 млрд. евро годишно, още 3 млрд. евро потъват в сивия сектор, коментира шефът на Националния исторически музей Божидар Димитров, който е роден в Созопол. По думите му, ако не е туризмът, след затварянето на корабостроителниците и други промишлени предприятия във Варна и Бургас Черноморският регион би изостанал като Северозапада. „Населението неслучайно протестира – това е единственият им поминък“, аргументира се историкът.
Национално проучване на „Алфа рисърч“ от декември 2013 г. и януари 2014 г., предоставено на природозащитната организация WWF, обаче показва, че тези аргументи не трогват обикновения българин. Едва 3% от анкетираните са съгласни с ново застрояване на Българското Черноморие, а цели 80 на сто са твърдо против. Според 40 на сто от интервюираните опазването на околната среда не пречи на икономическото развитие, а над 30% са на мнение, че това по-скоро помага на икономиката. Едва 4 на сто твърдят, че съхраняването на природата пречи на икономиката, а 17 на сто не намират връзка между двете.
„Трябва да се търси модус вивенди върху запазването на природата и строителството на хотелски комплекси по Черноморието“, убеден е историкът. Според него с 15-20% позволено застрояване, при това навътре в континента, ще се запазят дюните, уникалната крайбрежна растителност и в Карадере, и в Царево, където е наложен мораториум върху строителството.
Според еколози обаче България вече страда от презастрояването на крайморските си брегове и в това отношение отдавна е минала нормата. В тези среди често цитират опита на Испания, която бе принудена да срути част от бетона, преливащ по крайбрежието й. Мнозина сочат като антипод на строителната истерия съседна Гърция, която печели милиарди евро от туризъм из незасегнати от строителни амбиции девствени пясъци.
Колко от родните плажове засега са слабо засегнати от „цивилизацията“ на масовия туризъм и кои са?
КАРАДЕРЕ
Карадере е може би най-дългият плаж на северното ни Черноморие – цели 16 км. Намира се между град Бяла и село Горица в близост до северните склонове на Стара планина и недалеч от защитената зона Иракли. Девствената природа е запазена може би отново заради присъствието на военните тук и лоши комуникации. Местността няма инфраструктура и точно затова е много посещавана. Плажът е чист, некаменист, граничи с борова гора, което я прави удобна за палаткови лагери. Достъпна е с автомобил, велосипеди и пеш от Бяла и с. Горица. Проблем е почистването на района от битови отпадъци. Съвсем наскоро пламна скандал заради проект за застрояването .
УСТИЯТА НА ВЕЛЕКА И РОПОТАМО
Засега със сигурност с бетона ще се разминат устието на реките Велека и Ропотамо, които безапелационно са защитена територия. Там красотата е в такова изобилие, че никой не си и помисля да оспорва статута на тези местности и да строи по тях.
Около устието на двете реки са се образували плажове, напомнящи екзотична дестинация.
Наоколо няма и помен от цивилизация с изключение на следите от човешки крак по пясъка.
От едната страна пясъчната ивица на Ропотамо е обградена с отвесни скали, а от другата устието, което я разделя, плавно се слива под формата на коса с буйната лонгозна растителност наоколо. Тя е част от едноименния природен резерват.
До плажа се стига само с лодка по реката или откъм морето. Често през лятото на това място се мярка бившият външен министър Соломон Паси, който не пропуска да направи уборка на пясъка.
При хубаво време туристите винаги молят капитаните на корабчета след разходките по реката да ги оставят за малко да се полюбуват на райското кътче.
Заради трудния достъп плажът е предпочитано място и от нудисти.
“Ропотамо”, който е на площ от 1000 хектара, е може би най-старият резерват в България. Обявен е за такъв през 1940 г. и оттогава риболовът, къмпингуването и дори паленето на огън са забранени.
Същите правила важат и за устието на Велека. Там реката е образувала чуден плаж върху пясъчна коса, който често е пуст заради отсъствието на хотелски комплекси наоколо.
ДУРАНКУЛАК И ШАБЛА
Дуранкулак и Шабла остават в графата диви плажове по нашето Черноморие поради една проста причина, казва Божидар Димитров.
Шабла е част от правителствената резиденция и освен това полигон за артилерийски и ракетни стрелби.
Според Димитров това е ограничило строежите. Прибавя се и липсата на добри комуникации към тези плажове – те са на 550 км от София, далече от Пловдив и от другите големи градове, дори и от Варна.
КОРАЛ
Корал е емблематичен плаж по Южното Черноморие. Дългата 1,5 км ивица, на места широка до 100 м, се намира между къмпинг “Юг” и Лозенец и по нея няма бетон.
Концесионер на ивицата е софиянецът Атанас Русев, който е издигнал в култ екологията на плажа, на който всички чадъри са от сламаь при това безплатни.
Той е предпочитано място за любителите на кайтсърфинг, които пълнят ивицата още от началото на юни чак до края на септември.
Корал е мястото, където според редовните посетители може да се видят най-много делфини в морето. Затова е известен и като залива на делфините. Засега се е опазил от застрояване и затова е предпочитано място, но планове предвиждат изграждане на луксозно вилно селище върху 120 дка точно зад пясъчните дюни. Инвеститор е испанската фирма “Ибердрола инмобилиария”, която има намерение да строи на 20 м зад плажа.
Картбланш за бъдещото застрояване на Корал е даден през 2003 г., когато блатното кокиче е обявено за изчезнал вид в този район. То обаче до ден днешен расте на воля зад пясъците.
Така през 2012 г. се стига до издаването от община Царево на строителни разрешения за терена зад дюните въпреки липсата на канализация, водопровод и електрозахранване.
Вероятно е въпрос на време кога багерите ще тръгнат към един от най-красивите български плажове.
МАСЛЕН НОС
Див и рядко посещаван дори от местните е плажът на Маслен нос близо до Приморско. Пясъкът му е ослепително бял заради мидените черупки, подобно на ивиците по Егейското крайбрежие.
Девствеността му се е запазила заради трудния достъп до него и близостта на действащо военно поделение, което се намира на самия нос. Иначе до Маслен нос се стига само с джип или колело по черен път от бившата резиденция “Перла”. Това отказва туристите, но посетилите го веднъж са категорични, че си заслужава.
Гледката е впечатляваща с величието на непокътната сурова природа. Единствените постройки на плажа са кръчма от дърво и слама, в която приготвят най-вкусната рибена чорба, и малко параклисче наблизо. Маслен нос е особено предпочитан от гмуркачите заради причудливите си скали, които навремето са били обитавани от тюлени, но вече отдавна ги няма.
Заради девствената си природа той е сред местностите, включени в мораториума за застрояване на крайбрежието ни.
БУТАМЯТА
Плажът Бутамята е едно от най-хубавите места по Южното Черноморие – с право се смята за негова визитка, стане ли дума за брегове с чисти води.
Той се простира на малък залив, заобиколен от гора и скали, върху които няма постройки – най-близките са на 700 м в Синеморец.
Плажът е малко познат на туристите от вътрешността на страната, но бургазлии го знаят и при възможност винаги пътуват 90 км на юг, за да прекарат сред красивата природа.
Бутамята се води южният плаж на Синеморец и единственият признак за близостта му до населено място са чадърите, надуваемите банани и джетовете в морето, както и заведенията от леки конструкции за хранене. Освен чудните скални образувания от едната страна плажът граничи с дъбови и букови гори от подножието на Странджа, която тук се спуска плавно към морето.
Още по-див е плажът на 1,5 км от Бутамята в местността Липите. Там усещането е, че сте попаднали в друг свят. Няма и следа от цивилизация, всичко е вода, скали и зеленина.
Все още незастроена е и последната плажна ивица преди границата с Турция в местността Силистар, която е част от територията на природен парк “Странджа”.
Добрата новина за природолюбителите е, че поне засега по тези местности не се предвижда застрояване. Те попадат в 20-километровата зона от Ахтопол до пограничното с. Резово, които остават извън урбанизираните територии според новия общ устройствен план на Царево. Това е гарантирано поне за 25 г. според приблизителната давност на плана.
Двете местности със сигурност ще останат извън сферата на масивното застрояване, уверяват от местната управа в Царево.
СИЛИСТАР
Пясъците в залива се намират на 6 км южно от Синеморец и по тях може да се види защитената пясъчна лилия. Те граничат с девствена природа, изобилстваща с дивеч. Наблизо е пълно със скалисти заливчета, които са образували малки каменни плажове като на гръцките острови.
КРАПЕЦ
Крапец е малко рибарско селце на 10 км северно от Шабла и на 90 км от Варна. Плажната ивица е дълга повече от 6 км. Между Крапец и нос Шабла са разположени километри непокътнати плажове. Ако са се запазили от бетона, то е благодарение на това, че тук има военен полигон, на който са тренирани десанти на нашата армия.
Само на километър е Дуранкулашкото езеро (блато) – изобилстващо с шаран, сом, платика, каракуда, раци и змийорки. На големия остров в езерото се намира храмът на Кибела – един от най-големите праисторически некрополи в света на възраст от около 2 500 г.
БОЛАТА
Болата е малко заливче с пристанище край Калиакра, Добричко. Врязва се в бивша военна зона. От двете й страни има скални масиви с издълбани в тях пещери. Тук е единственият пясъчен плаж в района на Калиакра.
По думите на Божидар Димитров, там било построено малко пристанище, което изиграло ролята на дига и увеличило площта на плажчето. След като наказателно пристанището е разрушено, сега вълните свободно проникват в заливчето и са отнесли почти целия пясък.
По туристическите справочници пише, че Болата е единственият резерват в България, включващ и морска площ. В пещерите наоколо са открити останки от антично селище от 400 г.пр.Хр., и Малтийски кръст – свидетелство за търговията на Второто българско царство с Венеция и Генуа.
ШКОРПИЛОВЦИ
Простира се на 12 км и е един от най-големите ни плажове на север. Ако се е запазил, то е защото е отдалечен от основните пътища. Липсва и инфраструктура, а това е поради континенталното мислене на нашите предци, които са прокарали основните пътища далече от морето, твърди Божидар Димитров. “И магистрала Черно море ще на 37 км от морския бряг. Ще обслужва повече транзитното движение между Бургас и Варна и ще е доста далече от крайбрежието, в това число девствените плажове на Карадере, Шкорпиловци и Иракли”, убеден е историкът.
По думите му бъдещето на Шкорпиловци е руско, защото кметството на Москва закупило тук огромни терени, които смята да застрои с хотели за московчани.
ИРАКЛИ
Eдна от последните природни територии по черноморието ни, незасегната от застрояването. Цялата местност Иракли – Емине е в зоната на “Натура 2000”. Там строителството се е изтеглило навътре в континента от плажа. Терените във вътрешността са закупени, но ако плъзне ново строителство поради този факт, то няма да е на плажа,а при всички случаи на повече от 100 м от морето, твърди Божидар Димитров.
Плажната ивица е с дължина от 3 км. Разделя я река Вая и така определя границите на два плажа – “Иракли” северно от реката и “Вая” южно от нея. Плажовете са широки, чисти, и с девствен бял пясък.
АЛЕПУ
Aлепу е плаж на 6,5 км от Созопол. Наричат го още шофьорският плаж, защото край него минава шосе. Дюните му са част от защитената местност Ропотамо. Място със защитени видове птици като морският орел, а също и растения като пясъчната лилия. Плажът не се охранява и поради това е любимо място на хора с домашни любимци и на нудисти.
И докато на юг от Созопол все още могат да се открият девствени кътчета, то на север от града почти всичко е застроено или не става за плаж. Между Бургас и Несебър пък трудно се намират незастроени брегове с изключение на Поморийската коса край солниците.
24chasa.bg
