„Обичам всички жени! Те са нежни, те са нашите цветя. Имам дъщери, имам внучки, за всяка съм купил цвете“, хвали се бай Илия. В студ и в пек той стои с малка щайга, сложил в нея домашни зеленчуци според сезона. Никой не го гони, защото се е превърнал в част от пейзажа край магазин „Анет“.
Пък и стоката му… няколко връзки лук, няколко чесън и две-три китки магданоз. Да се смееш ли, да я конфискуваш ли, или просто да си купиш нещо прясно. „Еко, био – това е от моята градинка“, хвали се той.
„Не съм тук да печеля. То и какво да спечеля с тази стока. Най-много 10 лева на ден. Тук съм да съм сред хората. Гледам ги като минават, някои спират, говорим си. Разменяме по някоя приказка и денят си минава. Като си след хора, се чувстваш по-богат, по-пълен“, казва бай Илия.
Днес той е решил да радва дамите. Не продава цветя, но дебне да се счупи част от дръжката на някой карамфил от съседните сергии. Или разменя лук за нарциси и ги поднася на жените, които се спират пред скромната му сергия. Малко съм стар, ама меракът умира последен. Уважението искам да кажа, поправя се той. И поднася поредната китка с усмивка и лек реверанс. Като истински джентълмен. /burgasinfo.com
