Изпълнителният директор на Нефтохимик Николай Тодоров заяви намерението си да напусне поста, който заема. Той депозира оставката си, след срещата с Комисията по спорт, на която получи категоричен отказ за финансова помощ.
Общинските съветници, като представители на собственика на клуба – Община Бургас, намериха за нерентабилна инвестицията в Нефтохимик, където спортуват над 300 деца. Освен това, те подчертаха, че няма законово основание, въз основа, на което Общината да помогне финансово на общинския клуб.
Слабите резултати на представителния отбор също бяха посочени като довод клубът да бъде оставен без средства за съществуване. За съжаление фактът, че този отбор може да се конкурира по бюджет единствено с аматьорските отбори, бе пренебрегнат. Въпреки финансовия дефицит, с който Нефтохимик се бори от началото на новия сезон, по време на срещата се направиха предложения за пълна финансова проверка. Припомняме, че само преди два месеца Нефтохимик бе подложен на тримесечен обстоен финансов одит, назначен от Общината.
Липсата на всякакъв вид подкрепа от страна на главния акционер и опитите да се утежни вече трудната ситуация в клуба продиктуваха решението на изпълнителния директор Николай Тодоров да освободи поста си. Предстои оставката му да бъде разгледана на заседание на Съвета на директорите.
Ето какво коментира Тодоров след подадената от него оставка:
Защо взехте решение да подадете оставка?
Бях провокиран от срещата с Комисията по спорт. Трудностите в Нефтохимик не са от вчера и от днес, но когато видях категоричния отказ на общинските съветници да помагат на Нефтохимик, взех своето решение. Защото хората, чиято работа е да развиват спорта в града, не намират смисъл да помагат на един спортен клуб, който е собственост на общината. Просто видях една апатия и нежелание нито за финансова, нито за морална подкрепа.
Как ще коментирате доводите на общинските съветници?
Доводите бяха меко казано странни. Ще цитирам дословно думите на едни от тях – „наливане от пусто в празно“. Само, че аз не мога да нарека „пуст“ едни клуб в който се развиват над 300 деца, в който работят над 40 служители, които хранят семейства и които развиват футбола. И ако хората, от които зависи развитието на спорта в града, могат да разглеждат единствения отбор на Бургас в професионалния футбол и най-голямата футболна академия в цялата област, като нещо „пусто“, мисля, че имаме сериозен проблем. А аз се чувствам безсилен да повлияя на мисленето на хората, от които реално зависи развитието на спорта.
Имали са предвид, че клубът трябва да се самоиздържа?
Изглежда, че това имаха предвид. Ще бъде прекрасно ако това се случи, разбира се, но за нещастие в България само един или два клуба се самоиздържат. И за да започнат да се самоиздържат са били необходими няколко години и десетки милиони инвестиция. За да съществува един клуб, освен минималните проходи от своята дейност, той трябва да получава приходи по няколко начина, чрез реклама, дарения и спонсорство или директно финансиране от собственика. В случая това е община Бургас и мисля, че такова директно финансиране е оправдано, с оглед на това че дейността на Нефтохимик е свързана със спорт и предоставяне на възможност на деца да се занимават с футбол, под ръководството на професионални треньори, за да могат да се реализират в бъдеще.
Как ще коментирате слабите резултати на първия отбор?
Слабите резултати в момента са следствие от грешките, направени от миналия сезон. Високите разходи за скъпи футболисти в Първа лига, сега са задължения, които трябва да изплащаме. В бюджета ни за тази година трябваше да има перо за погасяване на стари задължения. Ние разполагаме с един минимален бюджет, който не ни позволява да сме равностойни на останалите отбор. Само за справка ще вметна, че фонда работна заплата на целия ни мъжки отбор е 10 000 лв. 10 000 лв. са заплатите на петима футболисти в конкурентните ни отбори. Половината ни отбор е от юноши, излезли от школата, а другата половина от футболисти с малък опит във В група. Три от четирите ни тренировки се провеждат на кирпича в Долно Езерово. Да не говорим, че преди мача с Локо ГО направихме три тренировки на площадката в Изгрев, заради дъжда. Няма какво да се заблуждаваме – с този бюджет тези резултати.
Споменахте задълженията от миналия сезон. Вие като изпълнителен директор тогава защо не предотвратихте натрупването на тези задължения?
Никога не съм си поставял за цел и съм нямал амбиции да съм изпълнителен директор. Аз станах изпълнителен директор, защото нямаше кой друг да поеме кормилото в тоз момент. Когато финансовото положение стана тежко, тези преди мен се отказаха и никой не искаше да носи отговорността до края на шампионата. Аз поех дружество, което вече имаше натрупани задължения и беше поело други с разписаните договори. Още тогава не се знаеше от къде ще се намерят пари за заплати и във всеки един момент клубът можеше да фалира. Приемете го като лудост, но аз съм тук заради любовта ми към отбора. Фактът, че съм излязъл от фенските среди се използва срещу мен, но аз се гордея с това. Бях ръководител на фенклуба, един от най-активните и получих възможност да работя за клуба, който обичам. Именно заради това никога не загубих надежда и дори в този труден момент вярвах, че имам подкрепа зад гърба си.
Вие поехте и последствията от изпадането във Втора лига. Какво се случи тогава?
Изпадането на Нефтохимик не се дължи на една футболна среща с Витоша (Бистрица). Изпадането ни е следствие от редица решения и действия, започнали още с влизането ни в Първа лига. След всички поети задължения за скъпи играчи, треньори, наеми на терени и т.н., в началото на календарната 2017 г. финансовата ситуация стана изключително неясна. Това рефлектира върху играчите. Когато усетиха, че няма концепция за следващата година, че дори и да се спасим не се знае дали и какво ще е финансирането, тях ги налегна една апатия, която до голяма степен беше подхранвана и от треньора им. И така, след поредица от пропилени шансове, се стигна до мача с Витоша. Отборът изпадна. Тогава аз бях изпълнителен директор и аз поех удара.
Тогава Ви се наложи да вземете трудни решения…
Да, дойде моментът, в който трябваше да решим какво ще направим. Имахме добри футболисти, с действащи договори, но за съжаление нито един от собствениците не показа, че е готов да осигури необходимите финанси, за да ги задържим и да направим силен отбор във Втора лига. Това не бяха футболисти, които играят за 500 лв. и беше немислимо да си ги позволим. Затова ги освободихме. Тогава дойде моментът да решаваме дали да се възползваме от правото си да играем във Втора лига ли да започнем от нулата в Б окръжна. След много срещи, разговори и заседания се стигна до решението да не пращаме отбора в девета глуха. В името на развитието на всички деца, които тренират при нас, решихме да започнем шампионата, въпреки че нямаме необходимия ресурс. Още тогава ясно заявихме че спасяването ще е много трудна задача. Целта беше да създадем отбор, който може да се пребори за оставане във Втора лига, но ако не се случи, да имаме боеспособен отбор за Трета лига – отбор с опит в професионалния футбол и с манталитет на победител. Но в един момент се породиха очаквания за добри резултати, в които няма никакъв резон. Появиха се упреци, обвинения и в крайна сметка напрежение, което рефлектира върху всички, които работят в клуба. Сега съм озадачен от позицията представителите на Комисията по спорт, които тогава ни подкрепиха.
Какъв същност е бюджетът на Нефтохимик?
На месец Нефтохимик се справя с не повече 45 000 лв, които не са гарантирани. Има месеци, в които разполагаме с много по-малко и едвам успяваме да посрещнем текущите си нужди. Много сериозна част от тези пари отиват за покриване на задължения към НАП, но е немислимо с тях да се покриват и задълженията за възнаграждения на бивши служители. Искам да благодаря на всички хора, които в момента работят за този клуб, че проявяват огромно разбиране и търпение към ситуацията и не допускат тази несигурност да влияе на работата им. Някои медии писаха вчера, че този бюджет бил „приличен“ за Втора лига. Аз искам само да кажа на такива писачи, че са позорно некомпетентни по въпроса и ги каня да дойдат да постигат успехи с този бюджет, преди да заблуждават хората с писанията си.
За мен беше обидна заканата, която чух по време на срещата с Комисията, че ще изискват финансова проверка на дружеството. Такава проверка имаше преди два месеца. Три месеца общинският одит беше тук, на място, видя как се работи в клуба, прегледа всяка една фактура и всеки един документ. Ако искат да дойдат отново да видят как се борим със зъби и нокти, за да съществува този клуб. И искам да кажа нещо относно спекулациите, че сме изхарчили 3 млн общински пари през миналия сезон и сега искаме още. От тези 3 млн общинските пари бяха 300 000 лв за цялата година, а останалите бяха частни. И въпреки, че бяха частни, тяхното разходване бе обстойно проверено, по време на одита, който споменах.
В каква посока очаквате да тръгне клуба след Вашата оставка?
Ако искаме да развиваме футбол трябва да се поемат ясни и точни ангажименти. Единственият сериозен такъв ангажимент, който беше поет тази година, е от страна на г-н Бошнаков, с който подписахме спонсорски договор за 150 000 лв за сезона. Останалите ангажименти към нас са по-маломерни, еднократни или краткосрочни, от различни фирми. Пак казвам, положението ни в момента не се различава по нищо от положението в началото на сезона. Очакват се средства от БФС, както и подписването на спонсорски договор със Съдърланд, Подавам оставка сега, защото видях безразличието и липсата на всякаква подкрепа от главния акционер. Ако Община Бургас откаже да отделя средства за професионалния спорт, той ще си отиде. А аз не мога да нося отговорността на техните решения.
Искам с моето подаване на оставка да провокирам тези хора и да им покажа, че този клуб не съм аз. В този клуб има служители – професионалисти в своята област, има деца, които искат да играят футбол. Ако лишат клуба от подкрепа, те оставят 40 човека на улицата и пращат 320 деца в къщи, пред компютрите.
