Апаратът D-10 е предназначен за определяне на Гликиран хемоглобин в пълна кръв. Определянето на Гликирания хемоглобин е златният стандарт за оценка на гликемичния контрол при пациенти със захарен диабет. Терминът HbA1 отразява количеството глюкоза, свързана с хемоглобиновата молекула.Червените кръвни клетки съдържат белтък, наречен глобин. Функцията му е да транспортира газове като кислород и въглероден диоксид в кръвта. Подобно на кислорода и въглеродния диоксид, глюкозата може да се прикрепи към глобиновата молекула на хемоглобина. Разликата е, че при чести епизоди на повишена плазмена глюкоза или ако се поддържат много високи стойности на кръвната захар, глюкозата се прикрепя здраво за тази белтъчна молекула и остава там до умирането на червената клетка. Червените клетки живеят около три месеца. При нарастване нивото на кръвната захар, все повече глюкоза се прикрепва към хемоглобиновите молекули. HbA1c измерва колко глюкоза се е прикрепила и по този начин осигурява ценна информация за средното ниво на глюкозата през изминалите 12 седмици. Удобството на този показател се изразява във възможността с еднократно изследване, неизискващо някаква специална подготовка, по всяко време на деня, лекуващият лекар да добие представа, дали неговия пациент, през последните 3 месеца е имал чести епизоди на повишена плазмена глюкоза. В началото на 2011г. СЗО добави към утвърдените критерии за диагностика на захарния диабет и гликирания хемоглобин, но при условие, че той е анализиран с лабораторен метод, който е сертифициран от Националната програма за стандартизиране на гликиран хемоглобин (NGSP) и стандартизиран съобразно референтния метод на проучването на диабетния контрол и усложненията (DCCT). Апаратът D-10 отговаря на всички изисквания като използва принципите на йонообменна високоефективна течна хроматография . Той е напълно автоматизиран, възможно е едновременно да се анализират 10 проби, като времето на анализ на всяка от тях е 3 минути. Всяка проба автоматично се разрежда в апарата и се инжектира под налягане в аналитичната касета, където се създава програмиран буферен градиент и хемоглобините се разделят на базата на силата на техните връзки с материала в касетата. След това разделените хемоглобини преминават в детектораната клетка на апарата, където се отчитат промените в абсорбцията на отделните фракции. Апаратът е напълно автоматичен и притежава вътрешен скенер, който разчита бар кода на пробите. Факторите, които повлияват изследването са всички тези, които се отразяват на нормалната преживяемост на еритроцитите. Състояния, които скъсяват живота на червените кръвни телца като хемолитични анемии могат да доведат до намален гликиран хемоглобин, а пациенти с полицитемия вера или спленектомирани пациенти имат повишен гликиран хемоглобин, което се дължи на удължената преживяемост на еритроцитите. Разделянето е оптимизирано така, че минимизира интерференцията на хемоглобиновите варианти, лабилните форми на гликиран хемоглобин и карбамилирания хемоглобин, но при наличие на хомозиготни формиСС или SS, при които не се установява Хемоглобин А1, не може да се определи и концентрацията на HGB A1с.Резултатът е представен като хроматограма, където А1с пикът е маркиран.
