Мартин Иванов е нападател на елитната юношеска формация до 19 години на Нефтохимик. Роден е на 17 май 1997 г., в Бургас. Таз година завършва Гимназия с преподаване на немски език „Гьоте“. Първите си стъпки във футбола прави когато е на 10 години. Талантът му е забелязан случайно от тогавашния треньор на Нефтохимик Пламен Младенов. Докато Марти е на заведение с родителите си и играе с топката навън, той вижда качествата му и го кани на следващия ден да отиде на пробна тренировка. Младият талант прекарва една година в Нефтохимик, след което преминава в Черноморец, заедно с треньора си.
През лятото на тази година се завръща в при „шейховете“, мотивиран от възможностите, които предлага клубът. „Реших да дойда в Нефтохимик, защото приятелите ми, които преминаха от Черноморец бяха много доволни от условията и треньора Венелин Петков. Тогава се чудех дали изобщо да продължавам с футбола, но видях шанс да стигна до мъжкия футбол чрез този отбор, с усилия и работа от моя страна, или поне да започна да тренирам с представителния тим. Чувствам се много добре. Със съотборниците ми имаме много топли чувства един към друг, приятели сме и нямаме проблеми. Ако има те се решават в съблекалнята, но това не се прехвърля на терена.“ – казва Мартин.
Той е удовлетворен от цялостното представяне на отбора след края на есенното първенство: „Наистина можеше по-добре предвид това, че имаше някои неубедителни резултати. Победихме много добри отбори, сред които Славия и Лудогорец. Ние ги надиграхме по всякакви показатели, особено в тактически аспект. Но пък записахме и някои неочаквани загуби. Мачове, които не заслужавахме да загубим и не трябваше.“
Младият футболист оценява първият си мач за отбора като едни от най-значимите си лични успехи: „От както съм в Нефтохимик най-значимият мач за мен беше срещу Пирин (Благоевград). Това беше първият мач, който изиграх със зелената фланелка и беше нещо като мечтан дебют за мен. Падахме с 1:0 на полувремето, влязох и направих асистенция за 1:1, след това вкарах 2 гола и обърнахме резултата. Това беше един наистина специален момент за мен.“ – спомня си той. Постиженията с бившия му отбор също остават скъпи спомени в съзнанието му. Едно от тях е достигането до финал за Купата на България, срещу Левски, през 2012 г.
От месец ноември Мартин тренира с представителния тим на Нефтохимик. Макар, че наставникът на „шейховете“ го кани още през октомври, сериозна контузия по време на срещата със Славия, го принуждава да не играе един месец. „Разочаровах се, но се радвам, че този шанс остана. Всички в отбора се отнасят много добре с мен, посрещнаха ме доста топло. Много ни помагат и ни вдъхват кураж да продължаваме, защото знаят, че и те са минали по този път. Чрез тях ние растем и с опита си ни помагат да се развиваме.“ – казва футболистът.
Мартин признава, че съвместяването на футбола и училището е много трудно, но е благодарен, че среща разбиране от класния си ръководител Ваня Костова. Като ученик той се справя много добре, но признава, че дава предимство на футбола, защото мечтата му е да израсне в този спорт. Все още не е решил как ще продължи образованието си след като завърши, но знае, че иска да стане част от представителния отбор на Нефтохимик. Казва, че ако това не се случи, най-вероятно ще търси възможности за реализация в Германия.
„Познавам възможностите си и съм здраво стъпил на земята. Преди бях сигурен, че ме очаква бляскаво бъдеще и бях прекалено самоуверен. Сега разбирам, че успехите не трябва да те заслепяват. Бившият ми треньор Николай Кръстев допринесе много освен за израстването ми като футболист и за личностното ми израстване, за което съм му много благодарен.“ – казва Мартин.
На финала той отправи пожелания по случай коледно-новогодишните празници: „Искам да благодаря на всички хора, които са около мен, на близките, на родителите и приятелите ми и да им пожелая едно страхотно прекарване на празниците. Нека следващата година да е много по-успешна от тази.“
