Повече мляко, по-ниски цени. По-голям избор за преработвателите. И в същото време – сътресения и фалити. Това са най-общо прогнозите за пазара на мляко в страната след 1 април т. г., когато ще паднат млечните квоти.
Как работи системата?
Квотната система е част от мерките, които от 1984 г. регулират пазара на мляко и млечни продукти в Европейския съюз. Всяка държава има своя национална млечна квота и превишаването й се наказва със солидна глоба, която се събира от производителите. Целта на тази своеобразна „дресура“ е да се създаде ред в сектора, да не се стига до свръхпроизводство, да се гарантират по-добри цени и финансови стимули за производителите на мляко и млечни продукти.
Нарасналото търсене на „бялото злато“ обаче (както наричат млякото по време на недостиг), дефицитът в предишни години и очевидно непазарният характер на квотната система доведоха до решението за окончателното й премахване. Докато това стане факт, ЕС лансира идеята за „меко приземяване“ и разреши поетапно увеличение на разрешените количества.
2007 бе първата година, в която квотната система действаше официално за България. Първоначално националната млечна квота за страната бе 979 000 тона, а след увеличението от 2% в годините стигна до 1.1 млн. тона годишно, предназначени за доставки към преработващи предприятия и за директни продажби.
Всяка година фермерите кандидатстват в земеделското министерство за своя индивидуална квота (като част от националната) и продават на преработвателите в рамките на разрешените им количества. Въведени са задължителни договори между производители и преработватели, за да се гарантира изкупуването. За продажби без и над разрешената индивидуална квота се плащат глоби. Минимум 5% от националната квота се заделят за т.нар. национален резерв.
Плановете се объркаха
България никога досега не е изпълнявала квотата си. Но Австрия, Германия, Дания, Полша, Кипър, Ирландия, Холандия, Люксембург са сред държавите, които в годините плащат жестоки глоби за превишаване на националните лимити. Някои от тези държави „стягат редиците си“ и отдавна планират да увеличат производството си на мляко с над 10% след 1 април. Ембаргото за внос на млечни храни в Русия обаче обърка плановете им. Говедовъдите в цяла Европа са в тежка ситуация. Пазарите се свиха, има свръхпредлагане на мляко, изкупните му цени паднаха драстично и това направи производителите нервни.
„След 1 април ще има сътресения в бранша. Очакват ни тежка година и много фалити“, прогнозира Димитър Зоров, председател на Асоциацията на млекопреработвателите и на Националния съюз на говедовъдите. По думите му има „разумна граница за цената на суровото мляко“, но в момента животновъдите продават под нея. По данни на земеделското министерство цената на млякото постоянно спада и в периода от март до ноември 2014 се е понижила с 14%.
„По-големите количества мляко отвън означават по-голям избор за преработвателите, но и срив на местното производство, безработица и повече социални помощи. В Румъния например има 16 ст. субсидия на литър мляко. В България обаче няма такава субсидия, защото сме изпуснали възможността и времето да се преборим за нея“, коментира Димитър Зоров.
„Ефектът от понижените цени на суровината е като бумеранг. Българските фермери не са конкурентоспособни на европейските. Средният млеконадой в ЕС е 30 – 35 литра, в България – при ферми с 20 до 60 крави – е 12 – 17 литра. Ниските цени на вносното мляко ще принудят българските стопани да намалят още броя на животните си“, твърди Николай Кръстев, главен технолог на фирма „Елви“ и млечните продукти „Боженци“.
Действия и очаквания
За да си осигурят качествено мляко, част от преработвателите в страната отдавна инвестираха в изграждането на собствени ферми. А за да си доставят необходимите количества, те подкрепят и други животновъди в своя регион.
С поглед напред бе и одобреният преди няколко години от Брюксел т.нар. пакет за млякото. Неговата цел е да намали сътресенията от падането на квотите и да осигури „плавно приземяване“ за сектора. „Идеята на този пакет е да се насочи секторът към саморегулиране и планиране на потребностите, за да няма свръхпроизводство“, припомня Полина Марина, експерт в дирекция „Животновъдство“ на земеделското министерство.
Падането на квотите изисква по-голяма концентрация на доставките на мляко. А това може да бъде постигнато само при коопериране и наличие на браншови организации и асоциации. Сдружаването на производители в България обаче не е любимо занимание.
Млечният сектор е в най-голямата си криза след 2008 г., твърди Десислава Танева, министър на земеделието и храните. Затова на заседанието на Съвета на ЕС по земеделие и рибарство на 26 януари Танева поиска средствата от глобите, които се събират при превишаване на млечните квоти, да бъдат насочени към подпомагане на млечния сектор в Европейския съюз. „Бихме подкрепили въвеждането на експортни субсидии за сирена, включително българските бяло саламурено сирене и кашкавал. България ще оцени положително предоставянето на възможност на държавите членки да прилагат временна държавна помощ по отношение на производителите на мляко, за да се избегнат масови фалити и загуба на поминък в цели региони“, е българската позиция./ regal.bg
