Ампулата е с дължина едва 22 мм. и широчина 17 мм. Въпреки това, тя е изключително богато орнаментирана. От едната страна е с изображение на равнораменен византийски кръст с разширени краища в два медальона. От другата страна са представени два вписани един в друг кръста с капковидни краища на рамената, отново в два медальона. На шийката са изобразени още два кръста.
Ампулата е уникат за България. Датира се в VІ в. Подобни засега не е известно да са откривани и извън българските земи. Общо в целия свят има данни за 43 оловни ампули – 20 се съхраняват в базиликата св. Йоан Предтеча в Монца, Италия – те са били подарени на храма от ломбардската кралица Теоделинда в нач. на VІ в. 16 ампули от олово се съхраняват и в манастира Бобио, недалеч от Милано, и са открити в гроб. Една е открита в испанския манастир Сен Пер де Каселес. Другите се съхраняват в 2 германски и 4 американски музея. Всички коментирани ампули са изработени в Йерусалим и са съвсем различни от ампулата от Форос. Общото между тях е, че са от олово.
За щастие, съществува описание на една група глинени ампули от Ефес, които са откупени в края на ХІХ в. за Лувъра, което напълно съответства на ампулата от Форос. Тези ампули се свързват с култа към св. апостол Йоан Богослов, който е погребан в Ефес. Всяка година на 8 май, поклонници от цял свят се стичали в този град, за да се поклонят на гроба на любимия ученик на Исус Христос. Те го отрупвали с рози, затова и самият ден е наречен в историческите извори „розовник“. На 9 май гробът на светеца бил откриван покрит с прах, за който се е считало че лекува всякакви болести. Именно този прах пилигримите поставяли в ампули и отнасяли по родните си краища. На практика това доказва, че неизвестен поклонник – пилигрим от крепостта Порос, е извършил поклонение на гроба на св. Йоан Богослов, и е донесъл в родния си град ценната реликва. Досега се смяташе, че в Ефес са произвеждани само глинени ампули, но бургаската находка е доказателство, че там са се произвеждали и оловни.
