Премиерното представление „Приключения опасни със герои сладкогласни“ ще бъде на 7 март от 15 часа на сцената на театър София. „Актьорите са от всички поколения в театъра и бях изненадан наистина от тяхната всеотдайност и запаленост. „Приключения опасни със герои сладкогласни“ е втората моя детска пиеса от трилогията, която започва със „Страшни смешки, смешни страшки за герои със опашки“ и завършва с „И в дъж и вятър пак на театър.“ Преди 23 години през 1985 година поставих тази пиеса в Бургаския театър и този спектакъл предизвика скандал на националния преглед за детска драматургия и театър в Търговище“ казва Недялко Йорданов. Тъй като спектакълът и пиесата са основани на активното участие на детските зрители в представлението и без тяхното участие действието просто не може да продължи – тогавашното жури буквално е елиминирало представлението с аргумента, че в театъра детето трябва да съзецава , а не да съучаства. Децата – според журито, излизали от представлението превъзбудени, ожесточени и не можели да заспят цялата нощ.
Освен това – един от аргументите бил – че авторът учил децата да вдигат знака Виктория – т.е. два разперени пръста. Всъщност децата са вдигали с двата си пръста оценката двойка на лошите герои. Кой да подозира, че след шест години това ще стане знака на СДС. Въпреки това елиминиране, пиесата се е играла в почти всички български театри. Тя се играе и сега поне в пет от тях, а освен това преди седем години беше заснет телевизионен сериал в 18 серии по „Лека нощ, деца“. „След осем годишно прекъсване отново имам възможност да поставя своя пиеса на софийска сцена. Приех поканата на театър „София“ и на неговия изпълняващ длъжността директор Валентин Колев наистина с голямо вълнение. Към молбата да се съглася се присъедини и Доротея Тончева – вече бивш директор на театъра. Един човек, който посвети целия си живот на театър „София“.Аз не просто възкресявам онзи скандален спектакъл преди 23 години в Бургаския театър. Макар, че музиката на Константин Ташев – моят покоен приятел, с когото някога написахме „Момчето, което говори с морето“ – да е същата. И дори инструмента, на който свири и неговия импровизиран аранжимент ще прозувчи съвсем автентично в спектакъла. Сценографията на моя художник от Бургас Тодор Станилов също не е променена – условна сценография за една забавна детска клоунада. Но артистите са други. И аз самият съм друг. Вложил съм нови интерпретации в образите, и нови изиквания към актьорите. Търся определена стилизация на словото и пластиката. Искам безусловен стопроцентов контакт с публикатата. Работим напрегнато и в много кратки срокове. За 12 дена вече сме успели да завъртим спектакъла на сцена с костюми, музика и осветление.“ споделя Недялко Йорданов.
