Законопроектът за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултури да регламентира улова на рапани в Черно море. Това поискаха част от участниците в кръгла маса, която се проведе в Бургас, по инициатива на депутатите от ГЕРБ. Участие в обсъждането на закона взе и зам.-министърът на земеделието и храните д-р Цветан Димитров. Според Димитър Димитров от браншовата организация „Черноморски изгрев“- Варна в закона не са посочени точно местата, където ще бъде разрешено траленето за рапани. Според участниците в срещата уловът на рапани трябва да се прави в специални зони и траленето на морското дъно да бъде разрешено след 15 метра дълбочина.
В последните години популацията на рапани била изключително голяма и са унищожени мидите- естественият биофилтър на морето. Черната мида била напълно изчезнала от бургаското пристанище, на път е да изчезне и бялата мида, споделиха браншовиците.
Законът вече мина на първо четене и има 7 месечен срок за да се внесат поправки и предложения, обясни Стоян Гюзелев – депутат от ГЕРБ и член на комисията по земеделие в НС. Целта на срещата е да бъдат запознати заинтересованите организации от сектора с предстоящите промени в законодателството и да бъдат обсъдени последствията върху пазарните отношения в рибарската общност.
Друг проблем, който беше обсъден на срещата е да се сформират консултански групи към Областните земеделски служби и към ИАРА, които да подпомагат рибарските сдружения в разработването на европроекти. В момента различни фирми искат на рибарите по 20-25 000 лв. хонорар.
Петър Василев от „Черноморски риболов“ предложи обикновените рибари да минат в междинна категория и на тях да не се иска лиценз за стопански риболов, както е за юридическите и едноличните търговци.
В момента у нас имало регистрирани 2 500 риболовни кораба, които имали разрешително за стопански риболов, но 80% от тях всъщност били обикновени рибарски лодки.
Постъпи и предложение да бъде облекчена процедурата за лицензионния режим за риболов и той да се извършва на едно гише в Областните земеделски служби или в ИАРА. В момента процедурата попада под администрацията на шест министерства и на шест закона
Зам. министър Цветан Димитров заяви, че законопроектът за изменение и допълнение на Закона за рибарство и аквакултури си поставя три основни цели: да се избегне нелоялната конкуренция в сектора, контрол на стопанската дейност и контрол по хранителната верига, като част от текстовете са тясно обвързани с дейността на Агенцията по безопасност на храните.
Поставени бяха и въпроси за усвояване на ресурси от квотирани видове като калкан и цаца и делегиране на държавни функции и права на браншовите организации, както и регистрационните режими. Народните представители Стоян Гюзелев, Димитър Бойчев и Иван Алексиев благодариха на всички присъстващи, като определиха голяма част от предложенията на хората от бранша като прагматични.
В срещата участваха също изпълнителният директор на ИАРА Ивайло Беров, областният управител на Бургас Константин Гребенаров, кметът на Бургас Димитър Николов, директорът на Агенцията за безопасност на храните – Бургас д-р Димитър Германов, както и представители на браншови организации и рибари. 
