През изминалата нощ гръцкият парламент одобри предложения от гръцкото правителство референдум относно условията от последния вариант на споразумението с кредиторите. Предвиденият за 5 юли референдум е одобрен от 178 от общо 300 депутати в парламента. Срещу вота гласуваха 120 души. Още преди референдума обаче Гърция обаче може да изпадне във финансова безизходица.
Страните от еврозоната приеха новината за референдума като прекъсване на преговорите и отказаха да удължат помощната програма за Гърция. Ако се сбъдне най-песимистичният сценарий, в полунощ във вторник Гърция ще остане без международната помощ, от която зависи от 2010 година, и няма да получи последните 7 милиарда евро от нея. Атина е заплашена да остане и без финансовата помощ на Европейската централна банка, която помага на гръцките финансови институции. Запазването на помощната програма бе едно от условията ЕЦБ да продължи да отпуска средства по Механизма за спешна ликвидна помощ.
След провала на преговорите с кредиторите Гърция изглежда осъдена да обяви неплатежоспособност, а партньорите й ще трябва незабавно да изградят защити, за да предотвратят изтичането на капитали и разпространяването на кризата в други страни от ЕС. В събота финансовите министри от еврозоната се събраха без гръцкия си колега, за да обмислят „план Б“, който само допреди дни никой не искаше да споменава официално. Еврогрупата реши, че въпреки свикването на референдум от гръцкото правителство на 5 юли финансовата участ на Гърция ще бъде решена на 30 юни.
Директорът на МВФ Кристин Лагард заяви, че референдумът ще бъде невалиден след вторник, когато изтича помощната програма за страната. Лагард посочи, че на насрочения за 5 юли референдум гърците ще гласуват за предложения, които вече няма да бъдат в сила. Тя допълни, че ако гърците дадат силна подкрепа за оставането на страната в еврозоната и за възстановяването на икономиката, кредиторите ще опитат отново да постигнат съгласие с Атина. Лагард каза също, че все още има време гръцкото правителство да промени мнението си и да приеме предложенията на еврозоната.
За Гърция ще е много сложно да остане във валутния съюз с политиката на държавното й ръководство, смята германският финансов министър Волфганг Шойбле. „С тази объркана политика на господин Ципрас, оставането на Гърция в еврозоната става все по-сложно“, каза Шойбе на интервю тази събота вечер по германската телевизия ZDF. По думите на германския министър, напускането на заседанието на Еврогрупата от страна на неговия гръцки колега Янис Варуфакис е огорчаващо. „Може и да имахме различни мнения, но една от страните изведнъж да напусне преговорите е нещо неочаквано“, заяви Шойбле.
Гърция рискува да стане първата страна в историята на еврозоната, обявила несъстоятелност по изплащане на външния си дълг, а също така и първата страна, която да напусне валутния съюз.
В неделя сутринта управителният съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ) ще се събере, за да обсъди ситуацията в Гърция след решението на еврозоната да не удължава помощната програма за страната, която изтича на 30 юни.
Решението на еврозоната постави ЕЦБ в окото на бурята, тъй като тя е единствената институция, която може да предотврати банковия колапс. За да направи това обаче, тя трябва да наруши правилата си.
„Членството на Гърция в еврозоната сега зависи от ЕЦБ. Каква огромна отговорност за хора, които не са избрани от народа“, коментира ситуацията икономистът Паул де Грауве.
Спешно отпусканите заеми, наречени Механизъм за спешна ликвидна помощ, са одобрявани от управителите на ЕЦБ, които поставят таван за сумата. За Гърция той в момента е 90 милиарда евро.
източник: 24 часа
