„Роден да обича“ се казва най-новата поетична книга на журналиста Боян Станилов. Неин редактор е Недялко Йорданов. Бургаският поет споделя, че стихотворенията на Боян не могат не могат да се мерят със стандартните мерки за поезия. Защото Боян Станилов е от тези редки поети, които не пишат, а живеят поезията си. Той пише само тогава, когато не може да не напише своето стихотворение. То е неговата изповед, неговото лекарство против болката. А повечето стихотворения на Боян са родени от болката.
„Така се стече животът му през последните години, че той преживя огромни изпитания и се раздели с най-близките си хора. Мисля си, дали би издържал, ако го нямаше този отдушник, който го караше да се затвори в скафандъра на поезията, да остане насаме с нея и да й се изплаче като син, като приятел и изповедник. Когато четете тази книга, вие всъщност не четете поезия, а жив живот. Дневник на изпитанията. Биография на мъката. Вик за щастие и просветление в мрака. И любов. Защото в изповедите на Боян Станилов има само любов. Никаква злоба и омраза. Никакво оплакване и сълзливост. Мъжка скръб, на която не можеш да не повярваш“, споделя Недялко Йорданов. Боян Станилов е автор на книгите „Сънувам, че плача“, „Мокра светлина“, „Лунен ден“, „Моята Кристина“, на прозаичната книга „Небесен асансьор“ с разкази и на „Летящият затворник“ – с пиеси, събрани в едно. Първата му книга поезия получи голямата награда на „Южна пролет“.
