39-годишният мъж с прякор Зико има доста впечатляващо и респектиращо за годините си криминално досие. Когато през 2006 г. излиза от пандиза, уплашеният младеж вече се е превърнал в изпечен, жесток и безмилостен престъпник. През следващите 8 години продължава да извършва престъпления, но основно кражби. От първия си адвокат той е научил как да се измъква с минималните присъди. След всеки арест Зико прави пълни самопризнания, разкайва се, иска съкратено съдебно следствие и получава по 1 година затвор. Понякога се случва така, че присъдите му се застъпват. Едва излежал едната и веднага трябва да влезе за втората. Това, както и някои дребни пропуски в закона всъщност се оказват и причината два пъти полицията и съдебната охрана да „проспят” връщането на Зико в затвора.
В първия случай това става през лятото на 2014 г. На 1 юни престъпникът среща млада жена на гарата в Горна Оряховица. 18-годишната русенка Кристина Колева е дошла на гости на свой познат, но не знае как да стигне до жилището му. Непознат мургав мъж й се представя като Илиян и казва, че ще я заведе при човека, когото търси, тъй като по една случайност той бил негов приятел. Двамата напускат гарата и тръгват към края на града. Там Илиян внезапно се нахвърля върху момичето, хваща го за косата, събаря го на земята, нанася няколко удара, задига дамската му чанта и бяга. Три дни по-късно е разкрит и арестуван. След направената справка се оказва, че докато се е разхождал на свобода и е извършил престъплението, всъщност е трябвало да бъде в затвора в Ловеч, където да излежава влязла в сила присъда за кражба. При това присъда, влязла в сила още през октомври 2011 г., цели 8 месеца преди задържането му в Г. Оряховица.
И тук започва тоталното объркване. Оказва се, че през 2011 г., срещу рецидивиста са се водили едновременно две дела за кражби, извършени на територията на Велико Търново и Дряново. Търновското дело приключило по-рано. По него Илиян получил 4 месеца лишаване от свобода ефективно и на 20 юли бил приведен в затвора. По другото дело, дряновското, прокуратурата не поискала постоянна мярка „задържане под стража”, защото сметнала това за ненужно. Подсъдимият бил в затвора, явявал се редовно на съдебните заседания и нямало опасност да избяга, да се укрие или да извърши друго престъпление, докато е зад решетките.
По това време Илиян получил поредната си 1 година, но докато делото вървяло, предишната му 4-месечна присъда изтекла и той бил освободен от затвора. И, естествено, веднага побързал да изчезне от полезрението на органите на реда. След като на 4 юни 2014 г. престъпникът е арестуван, е откаран в затвора в Ловеч да излежава старата си присъда, издадена от Дряновския районен съд. Прокурорът по случая с грабежа в Горна Оряховица също сметнал, че след като обвиняемият е зад решетките, няма смисъл и правно основание да му иска постоянна мярка „задържане под стража”. Така по ирония на съдбата сценарият се повторил отново. В началото на януари 2015 г. Илиян излиза от затвора, но по това време присъдата му за грабежа в Горна Оряховица още не е влязла в сила. И тъй като прокурорът не се сетил, когато трябва да му иска постоянна мярка за неотклонение, сега престъпникът се озовава на свобода, без да бъде търсен близо три седмици. Това му било достатъчно отново да мине в нелегалност. В края на януари присъдата за грабежа от юни 2014 г. влиза в сила, но от осъдения вече няма ни вест, ни кост. Той не бил открит нито при родителите си в Полски Тръмбеш, нито при брат си в Първомайци.
