България има два уникални празника – 24 май и 1 ноември! Други като тях по света няма! Денят на славянската писменост, просвета и култура и Денят на народните будители имат общи корени, защото и двата се отнасят до българската духовност. До онова неизмеримо нещо, което ни е давало сили и ни е съхранило като народ през вековете. Светите братя Кирил и Методий са ни дали азбуката, а техните последователи са превърнали словото в будител на българското самосъзнание и гордост!
Защото какво е народ без памет, без традиции, без знанието, без уважението и признателността към творците на неговата история и култура?
Редица книжовници, просветители, борци за национално освобождение, са били ревностни пазители на духовните ценности на нацията през вековете. Дали са съзнавали висшата си мисия? Сигурно, как иначе бихме си обяснили тяхната отдаденост и себеотрицание. Едва ли един ден в годината е достатъчен да им отдадем заслужената почит. Всеки миг, в който осъзнаваме принадлежността си към потомството на велика нация, е миг на почит и към будителите. Но нека все пак на техния празник им отделим специално внимание. Да сведем с преклонение и благодарност глави пред духовния подвиг на предците! И да се опитаме в контекста на съвремието ни да потърсим ролята на днешните будители, сред които почетно място заемат учителите, сред които са всички, които пазят и развиват наследеното от миналото и ни дават увереността, че за да бъдем граждани на света, преди всичко трябва да си останем българи.
