Състав на Окръжен съд – Бургас не допусна екстрадиция на Михаил Алмъш, роден в Република Турция, с турско и френско гражданство, по националност кюрд. Бургаският окръжен съд потвърди взетата по отношение на Микаил Алмъш мярка за неотклонение „Задържане под стража“, до влизане в сила на настоящото решение, след което да бъде освободен незабавно, ако не бъде задържан на друго основание.
Извън компетентността на настоящия съд е да разглежда въпроси по съществото на престъплението, в което е заподозрян Алмъш.
Окръжен съд – Бургас в изпълнение на компетентността си по чл. 17, ал. 5 от Закона за екстрадицията и европейската заповед за арест (ЗЕЕЗА), който дефинира същността на понятието „екстрадиция“, установи, че искането на турската прокуратура се базира на съдебна Заповед за задържане по дело в гр. Малатия, Република Турция (компетентен по чл.10 от Закона за борба с тероризма). В този документ е посочено престъплението, в което е заподозрян Алмъш. Касае се за престъпление по чл. 314, ал.2 от НК на Република Турция, което е свързано с „…членство във въоръжена терористична организация…“. Посочената дата на деянието е 15.07.1994 г. Търсейки аналог на посоченото в заповедта престъпление по българското законодателство, преценявайки основните признаци на описаното деяние и съобразявайки се с изискванията на чл.2, ал.2 НК, Окръжният съд на Бургас намира двойна наказуемост, съответстваща на чл.109, ал.2, вр. ал.1 НК, в редакцията му от Държавен вестник, бр.99/1989 г., а именно – ал.2. Нормата на закона в посочената редакция е най-благоприятна за исканото лице, основно заради тежестта на предвиденото наказание и свързаната с това давност за наказателно преследване.
Съдът констатира, че исканото лице не принадлежи към кръга от лица, посочени в чл.6 от ЗЕЕЗА.
Бургаският окръжен съд установи абсолютно основание за отказ да изпълни екстрадицията, свързано с чл.7, т.6, пр.2 от ЗЕЕЗА.
Съобразно с текста на чл. 80, ал.1, т.3 НК и инкриминираната дата – 15.07.1994 г., се констатира, че погасителната обща преследвателна давност е изтекла на 15 юли 2004 г., а абсолютната преследвателна давност е изтекла на същата дата през 2009 г., по българското законодателство.
