Ние имаме много поети, но само една легенда – Реджеб Кюпчю. 35 години след неговата внезапната, ненавременна и все още мистериозна смърт, Турският културен център „Реджеб Кюпчу“в Бургас събра почитатели и приятели на поета. Да се поклонят пред паметта му на 29 април в кукления театър дойдоха Генералният консул на Република Турция в Бургас Сибел Еркан, представители на културни сдружения в Турция и Гърция, в София, Кърджали, Русе, Разград и Шумен, депутати и кметове на общини. Специално за честването от Истанбул пристигна и семейството на поета. Деца от Основно училище „Реджеб Кюпчю“ в с. Топчийско разказаха биографията на поета. Актьори от Драматичен театър в Разград изнесоха вълнуващ музикално-поетичен спектакъл по стихове на поета на български и турски. Нелек е творческия му път. Болезнените спомени за „този винаги весел човек“ сподели неговият най-голям приятел – поетът и писателят Недялко Йорданов. Поезията на Реджеб Кюпчю достига до българския читател чрез редица лирически сборници, част от които под редакторството, съставителството и превод на произведения от турски на български език на Недялко Йорданов. А в предговора на последната стихосбирка – „Приятели мои, да тръгнем“, преиздадена специално за честването, Йорданов си спомня с носталгия и болка за твореца и човека, с когото години „живяхме много весело и по братски“.Реджеб Кюпчю е роден в екзотичното пловдивско село Куклен. Черноработник, строител, редактор в многотиражка, кореспондент на турския вестник „Иени ъшък“ – многолика е биографията на твореца. През 1956 г. съдбата го запраща в Бургас. В артистичния морски град го посреща феноменалната бургаска група поети – Христо Фотев, Недялко Йорданов, Стойчо Гоцев, Димитър Велинов, Николай Искъров….“Реджеб имаше необикновен къдрав смях. Когато се смееше, а той се смееше често, витрините на „Малина“ и „Куба“ дрънчаха от смеха му, а по улиците минувачите се обръщаха с любопитсво и възмущение“, спомня си Недялко Йорданов. Преминал през всякакви перипетии, включително и през изкуствено създадения етнически проблем, Реджеб Кюпчю намира сили да се обърне към България с думите: „Аз не съм чужденец, аз съм твой син“. Тъжна е житейската съдба на поета – погребал три деца, многократно оставал без работа, обвиняван в предателство, заради нежеланието да прибави „-ев“ към фамилията. Упрекван е дори заради стиховете му и тяхното философско-екзистенциално звучене. Еднакво изящно и магнетично пише на български и на турски език. „Понякога стихотворението ми се ражда на български, по някога на турски. Аз самият не мога да си обясня как става това“, казва поетът. Стиховете му се появяват в провинциални и столични издания. А сборниците „Въпросите продължават“ /1962/, „Животът не е сън“ /1965/, „Приятели мои, да тръгнем“ /1967/ се превръщат в поетични явления. С Бургас е свързан целият житейски и творчески път на Реджеб Кюпчю. Градът посмъртно изразява признателността си и обявява за почетен гражданин поета, който казва: „Като дете, когато прохождах, паднах и целунах земята ти и след тази целувка направих своята първа крачка. Следата ми от този миг е тук. На твоята земя….“
