Отиде си големият актьор Джоко Росич. Тъжната вест за кончината на родения в днешна Сърбия и обичан от много българи артист, съобщава „Всеки ден“ . Той е починал тази вечер в болница „Лозенец“.
Росич се бореше с тумори в главата месеци наред. В края на януари той бе опериран в „Пирогов“, а преди дни беше преместен в болница „Лозенец“ (бившата Правителствена болница). Предполагаше се, че с грижите на специалистите той ще се опита да се раздвижи, тъй като клиниката разполага с едни от най-добрите методи за рехабилитация.
Състоянието на големия актьор бе влошено в последните месеци. Светлите моменти, в които се усмихваше, и дори даваше интервюта, бяха заменяни постепенно от все по-чести периоди на загуба на съзнание. На 28 февруари той щеше да навърши 82 години (въпреки че е роден на 29 февруари 1932 г. – б.р.).
Джоко Росич – актьорът с най-запомнящ се дрезгав глас, участва в над 110 филма. Роден е в Крупан, бивша Югославия в семейството на майка – българка и баща – сърбин. През 1951 година емигрира в България по политически причини. Завършва икономика и школата по радиожурналистика, след което работи 17 години като журналист в БНР. Снима се в български, унгарски и сръбски филми.
Носител е на орден „Кирил и Методий“ първа степен. Едни от най-известните филми в които е участвал, са „Осмият“, „Езоп“, „Демонът на империята“, „Михаил Строгов“, „На всеки километър“, „Гоя“, „Антихрист“, „Баща ми бояджията“, „Иван Кондарев“, „Сватбите на Йоан Асен“, „Войната на таралежите“, „Камионът“, „Хан Аспарух“, „Време разделно“, „Под игото“, „Златният век“, „Капитан Петко войвода“, „Зарево над Драва“.
През февруари 2010 година той бе отличен с наградата „Златен век“ на Министерството на културата за големите му заслуги и принос към българското кино.
