Изключително ценни находки, богатата колекция от монети и няколко бронзови коланни апликации, откриха археолозите при работата си на крепостта Русокастрон. Тази година проучванията на крепостта бяха подновени и финансирани от Министерството на културата, фондация „Русокастрон” и Община Камено. Те бяха организирани от РИМ-Бургас и ръководени то директора на бургаския музей Милен Николов.
Проучванията имаха за цел да се довърши работата при укрепеният проход и кулата-кладенец, които се разкриха през 2009 и 2010 г. Проучена беше цялата южна част на прохода, обясниоха от РИ – Бургас. Открита е още една бойна кула с ширина 8.2 м., пред която посредством стъпала се е преодолявала голямата денивелация от Русокастренска река към северната стена на крепостта. Проучени бяха и двете стени на прохода-източна и западна до точката, където са били унищожени от взривовете на кариерите, добивали оттук чакъл за военното летище в с. Равнец през 60-те години на ХХ в.
Проучванията на кулата-кладенец в най-ниската част на прохода доведе до неочаквани открития. Стана ясно, че дебелината на стените й са цели 2.9 м. – едни от най-монументалните градежи в Южна България. Външните й очертания не са правоъгълни, както е вътрешността на самия кладенец, а с най-вероятно петоъгълна форма, като челото на кулата опира буквално в шосето, водещо от с. Русокастро към с. Желязово.
При разкопките са добити изключително ценни находки. Освен богатата колекция от монети, се откриха още и няколко бронзови коланни апликации, които категорично са продукт на ранносредновековната българска култура. Тези находки за пореден път потвърдиха голямото значение на Русокастро не само през периода на Второто българско царство, но и през ІХ-Х в. На практика, подобни коланни апликации, които са чести находки в Плиска, Преслав и изобщо в Североизточна България, в Южна България се откриват единствено в Русокастренската крепост.
По време на разкопките жителите на с. Желязово предоставиха на екипа доста находки, открити от тях при земеделската им работа. Една от тях е от особена важност. Тя е открита при обработка на градина на ок. 400 м. от кулата-кладенец. Става въпрос за оловен печат- моливдовул, на българския цар Петър (927-969 г.). На лицето на печата е изобразен Иисус Христос с ореол, в който е вписан кръст, а на опакото – българския владетел със съпругата си Мария. Печатът е един от най-добре запазените, открити изобщо до този момент, и първия, намерен в Тракия.
Всъщност, на юг от Стара планина има открит само един печат – от крепостта Кракра при гр. Перник. На практика, в Южна България единствено Бургаския музей вече притежава такава находка. Екипът на РИМ-Бургас благодари за помощта, оказана по време на разкопките от страна на Георги Ганчев – кмет на с. Русокастро, и Меджит Мехмед – кметски наместник на с. Желязово, както и на всички, които подпомогнаха нашата работа.
