„След като пещерата „Голямата въпа“ бъде обявена за природна забележителност ще бъдат запазени уникалните видове на прилепи, които живеят в нея. Паралелно с това запазваме и подземната река вътре. Това каза пред Агенция „Фокус“, Лазар Милчев от сдружението на спелеолозите с нестопанска цел Непиаст-Бургас.
По думите му, проблем се оказвало, че в Закона за защитените територии в България, природна забележителност и защитена територия са с един и същ статут. „Най-хубавото нещо, когато една местност е обявена за природна забележителност е, че ние можем да включим цялата геосистема, тъй като в Закона природната забележителност няма ограничения в прилежащата територия. Може да бъде от един метър до няколко стотин хектара. По този начин ние запазваме уникалните видове на прилепи, които живеят в Голямата Въпа“, обясни Милчев.
Той допълни,че ва района са регистрирани множество пещери, повечето от които все още неизследвани. „Една оттях е много богата на археология. Това е пещерата Бъзът. В нея открихме керамика от ранножелязната епоха, а също и кости на пещерна мечка от ледниковия период от преди 10 хил. години. Ще се запазят и хабитатите на растителността по карстовите терени-това са волски език, бясно дърво, различни видове ясен, букове. Ще бъде ограничена и сечта-300 метра около входовете няма да се провежда никаква сеч, нито странично ползване на горите. Така ще се запази самата гора от площна ерозия. Входовете на пещерите са с много големи размери и с вертикално откоси. Ако се изсече гората или изгние коренната система, ще се получи вертикална и площна ерозия, която няма да позволи да има повече растителност в околността“, каза още Милчев.
Спелеологът припомни, че туристи не могат да влизат в пещерите в Странджа, тъй като съдържанието на въглероден диоксид е много голямо и в някои случаи може да доведе до мигновена смърт. „Нещото, което може да привлече туристите, е да се снимат до входа на най-голямата пропаст в българската част на Странджа планина Голямата въпа при 450 метра дължина и 120 метра дълбочина. Освен това нищо друго не може да бъде направено, тъй като пещерите не стават за туризъм. Те са изключително опасни. В тях влизат само подготвени хора“, каза Милчев.
Той обясни как се обследват пещерите от специалистите. „Първото нещо, което се прави при непроучена пещера или пропаст, е да се отиде до входа и да се огледа терена дали има опасност от падащи камъни, какво е изложението на входа, каква е растителността, храсти, животински свят, има ли нещо, което ще бъде нарушено при нашия достъп. Преценява се на място дали има вероятност от затрупване на пещерняка или от унищожаване на флора или фауна около пещерата. Ако има такъв риск -колко ще бъде голям той и дали си заслужава самият обект да бъде изследван, ако бъде унищожена част от тази растителност или животински свят“, разказа още специалистът.
