Всяка година на 2 февруари се отбелязва Световният ден на влажните зони. През 1971 г. на същата дата в иранския град Рамсар е подписана Конвенцията за влажните зони. Целта й е опазване и разумно ползване на тези местообитания на водолюбиви птици, отчитайки ги като международен ресурс. България е сред първите страни, присъединили се към Рамсарската конвенция, в сила от 24 януари 1976г. Политиката за опазване и устойчиво ползване на влажните зони се изпълнява от МОСВ.
Рамсарските места в България са “Атанасовско езеро”, “Комплекс Беленски острови”, “Дуранкулашко езеро”, “Остров Ибиша”, “Шабленско езеро”, “Местността Пода”, “Поморийско езеро”, “Комплекс Ропотамо”, “Езеро Сребърна”, “Езеро Вая” и „Карстов комплекс Драгоманско блато”. Общата им площ е 49 912, 43 ха , което е 0.45% от територията на страната.
Една от най-популярните влажни зони в България е Атанасовското езеро край Бургас. То е свръхсолено, с лиманен характер в северната си част и белези на лагуна в южната. Представлява уникална влажна зона, която предоставя редица екосистемни услуги – изключително богато биологично разнообразие, стопанско значение, културно значение, както и място за екотуризъм.
Атанасовско езеро е местообитание на едни от най-редките и приоритетни за опазване типове природни местообитания в България, а именно крайбрежните лагуни, с характерните за тях халофитни (соленолюбиви) съобщества. Най-голямата площ от това приоритетно местообитание в България се среща тук. В езерото са установени 233 вида висши растения като тук е най- голямото находище за страната на европейската солянка /Salicornia europea/ и единственото значимо находище на морския пелин /Artemisia maritima/.
Атанасовско езеро се намира на прелетния път Via Pontica. До 240 000 щъркели, пеликани и жерави и до 60 000 грабливи птици прелитат ежегодно от тук по време на есенната миграция. Това е мястото с най-голяма концентрация в Европа по време на прелет за розовия пеликан /Pelecanus onocrotalus/ и къдроглавия пеликан (Pelecanus crispus), тръстиковия блатар /ircusaeruginosus/, вечерната ветрушка /Falco vespertinus/ и на второ място след Босфора по концентрация на малкия креслив орел/Aquila pomarina/. Заедно с останалите Бургаски езера е едно от най-благоприятните места за нощуване на пеликаните и щъркелите между делтата на Дунав и Босфора.
Основното стопанско значение на влажната зона е свързано с добива на морска сол. Значителна част от територията на езерото се използва като солници, но със запазен традиционен начин на солодобив. Това е причината за уникалната екосистема на това езеро, което е и място със значителни запаси на лечебна кал.
Северната част на езерото е поддържан резерват от 1999 г. Малко известен факт е, че от 1984 г. езерото е обявено за влажна зона с международно значение по Рамсарската конвенция. През 2007 г. територията е включена и в мрежата Натура 2000.
Влажните зони са екосистеми, в които водата е основният фактор, от който зависят екологичните условия и свързаните с тях животни и растения. Те са блата, торфища, мочурища или открити водни площи, естествени или изкуствени, постоянни или временни, статични или течащи, сладки или солени, включително територии с морска вода, дълбочината на които при отлив не надхвърля шест метра. Влажните зони са едни от най-продуктивните екосистеми на Земята. Поддържат богатство от растения, риби, земноводни, влечуги, птици, бозайници и безгръбначни. Имат изключително важна роля за кръговрата на водата като възстановяват водните запаси и подхранват подпочвените води. Особено ценна е способността им да пречистват преминаващите през тях води. На много места по света се изграждат изкуствени блата с тази цел. Влажните зони предпазват от наводнения, като поемат голяма част от повърхностните води. В утайките им се задържат въглероден диоксид, метан и др. газове, затова са важни за смекчаване на климатичните промени. Имат голяма стойност за живота на хората като водоизточник, място за риболов, събиране на билки, животновъдство и др. Плодотворните почви около тях са подходящи за земеделие. Предлагат добри условия за отдих и туризъм.
