С Пламен Дишков – Кела разговаря ДИАНА САВАТЕВА- в-к „24 часа“
– Г-н Дишков, какво се случи след задържането ви в Португалия?
– Ден след това ме отведоха в съда, съдията ми обясни защо съм задържан – такъв е редът. Попита ме дали се противопоставям на ареста. Записано е, че не се противопоставям. Обясних, че не се укривам от българското правосъдие, както се твърди.
Това, че съм напуснал страната като един от многото българи, не означава, че се укривам. Освен това, ако бях уведомен, че има такъв проблем, щях да се върна.
И на адвоката си в Португалия казах, че не е възможно да се укривам с този си начин на живот. Той ме познава отпреди във връзка с бизнеса ми там.
– Но в страницата на Интерпол има информация за вас.
– След задържането ми в Германия (тогава екстрадиция бе отказана, тъй като към този момент Дишков имаше оправдателна присъда – б.а.) в рамките на 3-4 г. съм проверявал на официални страници в интернет дали е имало проблем с мен. Това ми беше достатъчно. Сега може и да има. Важно е кога е качена. Когато аз съм проверявал, не е имало.
В периодите, в които са твърдели, че се крия, при мен са идвали българи на гости. И в един момент някой твърди, че аз се крия!
– Как си обяснявате, че точно в този момент сте станали оперативно интересен?
– Ако се направи малка калкулация – трофейно трябваше да бъда докаран преди президентските избори. Това обаче не се случи. Аз без да се крия, не ме намериха 10 г. Ако съм се крил, сигурно и 40 нямаше да ме намерят.
– Имате ли друго гражданство?
– Не, само българско.
– Твърдите, че не сте знаели за задочната си присъда?
– А откъде да знам?
– Например от близките ви.
– Първо, те не могат да знаят дали аз имам контакт с близките си. Освен това – не могат да знаят как се отнасям и как говоря с тях. Трето, моите близки не са уведомени по никакъв повод какво става с мен.
– Факт е, че по време на процеса за убийството сте били представляван задочно от адвокат.
– Аз съм пълнолетен, не може друг, дори майка ми или баща ми да пращат някого да ме представлява. Но тук навлизаме в спецификата на случая и не искам да коментирам.
– За какво пледира вашата защита в Португалия?
– Естествено, да бъда освободен, тъй като не съм се укривал. А аз съм наясно каква е разликата да ме върнат с белезници и да се върна сам.
– Връщали ли сте се в България през тези години?
– Никога.
– Все пак тук имате бизнес, близки.
– Управлявах бизнеса си дистанционно. Акционер съм в няколко компании. Никъде не участвам чрез подставени лица – или аз, или човек от семейството. Бизнесът е структуриран по този начин, че да може да работи по европейски и световен стандарт, без да е нужно моето присъствие. Аз като основен акционер си получавам дивиденти.
– Откакто сте тук, дойде ли някой от предишните ви приятели?
– Имам много познати, които идваха да ме виждат из Европа. Тази неделя (22 януари – б.а.) дойдоха двама мои истински приятели. Аз почти нямам приятели.
– Какви гаранции поискаха португалските власти за възобновяване на делото?
– Не е точно за възобновяване, а за гарантиране на всички права. Нещата, които бяха изпратени от България първия път, бяха абсолютно порочни.
В тях се твърдеше, че се укривам, че имам законно издадена присъда, което не е вярно. Но днес е валидна, защото такава е структурата на закона.
Моят случай беше прецедент за Португалия. Не знаеха какво да правят. Делото мина през първа и втора инстанция, стигна до Върховен съд.
– Защо все пак се стигна до довеждането ви тук?
– Защото трябваше да бъда доведен. Смятаха, че ако ме пуснат, ще избягам. Това е смешно и глупаво. След като веднъж са ме арестували, защо да смятам, че няма да успеят и пак?
– Какви ви бяха отношенията с Мастара?
– Ще започна с тези прозвища, които всички си позволяват да слагат. Това, което на мен ми прикачат, не го приемам. Всеки човек, за да има прякор, трябва да си го е заслужил. Прякорът е свързан с лични качества или даденост. Той не е мой, закачен ми е насила. Същото е и с него.
С Мастара бях в нормални приятелски отношения. Никога не сме се карали, не сме имали повод за това.
– В затвора сега е и Бойко Стоянов, с когото сте съпроцесник. Видяхте ли се?
– С този човек не сме се познавали. В това няма нищо чудно. Между нас има възрастова граница, няма логика да сме се познавали. Това, че целият град познава мен, не означава, че аз трябва да познавам всички.
– Т.е. не сте контактували често с него?
– Никога не съм, не го познавам. Откакто съм тук, един път сме се засичали на стълбите, когато той ми се представи. Това стана пред охранителя. Всъщност аз говорих с охранителя. Той ме потупа по рамото и ми каза: “Здравей, позна ли ме?”
Аз се усмихнах, защото това често ми се случва. Непрекъснато ме спират по коридорите: “Как си, бате?” Айде, циганите както и да е, но и българите ме баткосват. Много е тъпо. Някои са мои връстници, други са по-големи.
– Вие просто сте излезли от тази стилистика.
– Аз не смятам, че съм бил в нея. Отчитам като моя грешка общото мнение, което се беше създало за мен. Аз не се съпротивлявах на това, по-скоро се съпротивлявах по грешен начин – като се капсулирах.
Но който не греши, не знае. Аз съм сгрешил по този начин, което ми се отрази във времето. Никога не съм предполагал, че ще попадна в подобна юридическа позиция.
– Сега сте в затвора, а съвсем скоро на свобода ще излезе Димитър Желязков – Очите. Години наред мълвата ви противопоставяше. Притеснява ли ви неговото освобождаване?
– Дори се радвам. Смятам да го призова като свидетел по делото ми, за да стане веднъж завинаги ясно, че с него не съм бил в конфликт и не съм имал какво да деля. Дори сме си правили услуги.
На 22 февруари става ясно ще има ли ново разследване срещу Кела
Pепортажна снимка на Пламен Дишков-Кела е трудно, почти невъзможно да се намери дори с помощта на “Гугъл”.
Най-известният в момента обитател на бургаския затвор винаги се е пазел от фоторепортери. Единствените снимки, появяващи се из медиите, са от личния му архив, които той сам предостави на “24 часа” през 2001 г. Преди дни се съгласи на среща единствено с журналист от вестника, но с изрично подписана декларация, че няма да бъде сниман.
Това може и да подхрани слуховете, че 36-годишният днес Дишков е неузнаваем след пластични интервенции. Дишков няма операции или поне не такива, които да са променили външността му. Промяната е предвидима – през 2002 г., когато напуска страната, Пламен е на 26, на 1 януари т.г., докато е в португалски затвор, навършва 36.
След дълга пауза бургазлията се върна в новините през август, когато от МВР съобщиха, че е заловен в португалския град Кашкайш. Основанието е издирването му с червена бюлетина на Интерпол заради влязла в сила присъда за убийството на бургазлията Димитър Стаматов-Мастара, собственик на фирма за колбаси.
След това се заредиха месеци, в които информацията от нашата прокуратура се свеждаше само с обяснението, че процедурата по връщането на Дишков у нас все още тече и че португалските власти веднъж са поискали документацията за съдебния процес, а след това още нещо. Впоследствие стана ясно, че това са гаранции от българските власти, че на Дишков ще мубъде дадена възможност за възобновяване на разследването. Нещо повече – в решението на върховните магистрати на Португалия е записано, че при неизпълнение на тези гаранции португалските власти могат да си го поискат обратно.
Дишков казва, че освен литература, свързана с основната му задача “да произвежда добавена стойност”, е изчел и доста книги, свързани с теологията. “Не съм религиозен в тесния смисъл на думата”, бърза да уточни.
Твърди, че напускането на България през ноември 2002 г. не е свързано с убийството на Мастара. Отдавна планирал да пренареди бизнеса си така, че да може да живее някъде в Европа и да го управлява дистанционно. Беше ми станало тясно тук, всъщност и на земята ми е тясно, признава с усмивка.
Казва, че знае добре английски, френски и италиански, но се справя и със сърбохърватски и гръцки.
Смята, че сега понася наказание затова, че е изпреварил времето си.
“Бях на 20, когато се занимавах с търговия на петролни продукти, разполагах с доста средства, това някак си не се връзваше с общата представа. Добре е да се знае, че в периодите, в които коментираха, че водя войни за наркотеритории, от 8 сутринта до 9 вечерта бях в Слънчев бряг, където моя фирма сменяше водопровода на комплекса”, припомня Дишков. Той е сред приватизаторите на “Водно стопанство”.
В първите си емигрантски години започнал множество неща. Първо прави фирма за луксозен рент-а-кар. Още от България проявява интерес към икономиката и финансите, дори следва във Варненския свободен университет.
Исках да работя в сфера, в която да завися от себе си “Никога не съм имал началник, имал съм партньори”, допълва Дишков.
В последните години се занимавал с борсови операции, играел само със собствени пари.
Животът му поема в друга посока след една августовска утрин, когато вместо на плажа, се оказва в затвор със засилени мерки за охрана. Преди да стигне до морето, имал среща с българи в една сладкарница в Кашкайш, там станало задържането. Бил изненадан, че е използвано внушително количество спецполицаи. Обяснява го с тенденциозно подадената информация, че може да е въоръжен и да окаже съпротива.
Две основни версии тръгнаха из Бургас, когато стана ясно, че Кела е задържан в Португалия. Според първата той е предаден от българин, който с тази информация откупил своя грешка. Според втората – просто е занижил мерките за сигурност. Версията на Пламен почти съвпада с първата.
Често в разговора изрича “жена ми”. Не крие, че през цялото време, докато е бил зад граница, до него е имало българка, но предпочита да я държи далече от публичното пространство.
Иска да направи филм или сериал. Няма да е героят, но в сценария ще има и епизоди, свързани с преживяното от него особено в последните месеци.
“Делото по искането за възобновяване на разследването вече е насрочено за 22 февруари. По закон присъствието на Дишков в съдебната зала е задължително”, казва адвокат Лъчезар Таков.
Той е един от юристите, с които Пламен се е консултирал по време на процедурата в Португалия. (24часа)
