Апелативен съд Бургас не уважи искането на турския гражданин Байрам Караджа за промяна на мярката за процесуална принуда от „задържане под стража“ в по-лека.
Караджа е привлечен като обвиняем за опит за контрабанда на боеприпаси за огнестрелно оръжие- престъпление по чл. 242, ал. 1, б. „г“, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, за което законът предвижда от 3 до 10 г. лишаване от свобода и глоба от 20 000 лв. до 100 000 лв. Опитът е останал недовършен поради независещи от дееца причини.
С Определение от 23.03.2016 г. на ОС Бургас на Байрам Караджа е наложена най -тежката мярка за неотклонение. Прокуратурата пледира съдът да потвърди определението на ОС Бургас. Обвиняемият и неговият защитник настояват за по-лека мярка за неотклонение- подписка или парична гаранция.
Съдът прие като доказателства предоставени от защитата два оригинални документа с превод на български език – удостоверение за местоработата на Байрам Караджа от гр. Къркларели, Турция и разрешително за носене на оръжие на името на Тамер Шенер.
След внимателен анализ и обсъждане на жалбата, атакувания съдебен акт, становищата на страните и след запознаване с приложеното дело въззивната инстанция потвърди определението на ОС Бургас.
Според съдебния състав правилно решаващата инстанция е заключила, че защитната теза на обвиняемия, че не е знаел за боеприпасите в автомобила е несъстоятелна и недоказана. Представеното разрешително за оръжие е издадено на друго лице, не съвпада с намереното при проверката от митническите власти, не става ясно дали се касае за газово или за огнестрелно оръжие, както и не може да се установи дали намерените 35 –броя патрони са за това оръжие на Тамер Шенер.
Според магистратите има реална опасност обвиняемия да се укрие или да извърши друго престъпление. Деянието е високата степен на обществена опасност. Турският гражданин е с предишна условна присъда в България и престъплението за което е задържан е извършено в изпитателния срок на това осъждане. Караджа е чужд гражданин и няма адресна регистрация и трайни ангажименти в страната ни.
Въззивният съдът споделя извода на първата инстанция, че са налице законовите предпоставки за взимане на най-тежката мярка за неотклонение “задържане под стража“.
Определението на БАС е окончателно.
