Бургаският апелативен съд потвърди мярката за неотклонение “домашен арест“ наложена на Кирил Христов. Той е привлечен като обвиняем за това, че на 17.04.2016г. около 22 ч.в гр. Несебър умишлено е умъртвил Никола Колев, прострелвайки го с пистолет- престъпление по чл.115 от НК, за което законът предвижда от 10 до 20 години лишаване от свобода.
С Определение от 20.04 2016г. ОС Бургас е наложил мярката за процесуална принуда „домашен арест“. Държавното обвинение протестира определението и иска постановяване на ново, с което да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Според прокуратурата тежестта на наказанието е предпоставка обвиняемият да се укрие и извърши друго престъпление. Прокурорът аргументира искането с данните за случаи на стрелба в заведението на Христов, за което по делото има гласни доказателства, намерени гилзи и снимки. Според държавният обвинител количеството алкохол в кръвта на Христов по време на инцидента е далеч над отчетеното 1.15 промила. Прокурорът посочи, че пробата е взета 10 часа по –късно и предстои експертиза, която да установи точното алкохолно съдържание в кръвта към момента на деянието.
Защитата на обвиняемия Христов намира протеста за неоснователен и пледира определението да бъде потвърдено. В съдебното заседание адвокатът се аргументира с добро процесуално поведение и направените пълни самопризнания от страна на Христов. По делото беше представена медицинска експертиза за оперативна интервенция преди три години във връзка с онкологично заболяване на обвиняемия.
Самият Кирил Христов изказа съжаление и обяви готовност да съдейства на органите на съда. “Не съм го искал, пострадалият ми е личен приятел, според мен стана случайно“, допълни той.
Въззивният състав намери твърденията в протеста на прокуратурата за неоснователни. Съдът прие, правните изводи на първата инстанция, че Христов е с постоянна адресна регистрация, добри характеристични данни и необременено съдебно минало, акуратно процесуално поведение, влошено здравословно състояние, което е основание да се счете, че няма опасност да се укрие или да извърши друго престъпление. Съдът се позова на разпоредбата на чл.63 от НПК, според която мярка за неотклонение „задържане под стража“ се взема, когато са налице двете предпоставки – за авторство на деянието и при реална опасност от укриване и извършване на друго престъпление. Липсата на едно от тези две предпоставки е пречка за вземане на най-тежката мярка за процесуална принуда.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
