Апелативен съд Бургас потвърди присъдата на Окръжен съд – Бургас, с която Любомир Симеонов е наказан с 20 години лишаване от свобода за убийството на банков служител. Той е признат за виновен в предумишлено убийство на банкова служителка.
Той е признат за виновен и в това, че на неустановена дата през месец юли 2013 г. в гр. Павел Баня придобил, чрез закупуване от неустановени лица и до 23.09.2013 г. в гр. Сливен, държал огнестрелно оръжие – пистолет марка „Макаров“ със заличени фабрични номера, калибър 9×18 мм., българско производство, и боеприпаси за огнестрелни оръжия – 11 броя патрони калибър 9×18, без да има за това надлежно разрешение по Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия.
Апелативен съд Бургас намери за обоснован и законосъобразен първоинстанционния съдебен акт в обжалваната наказателно осъдителна част. Въззивният съд установи, че решаващата инстанция е направила правилен и задълбочен анализ на събраните доказателства за поведението на подсъдимия преди, по време и след извършване на деянието. Обоснован е изводът й за наличие на пряка връзка между умъртвяването на пострадалата и изпълняваната от нея служебна дейност, както и че престъплението е осъществено по повод изпълнение на службата на жертвата. Подсъдимият неправилно възприел отказа на банката да финансира инвестиционния му проект и мерките за събиране на необслужвани от неговото дружество кредити, като целенасочени действия на пострадалата в качеството й на регионален директор на банката срещу фирмата му, целящи да я доведат до фалит. Симеонов решил да умъртви пострадалата, защото заемала най-висока длъжност в банковата структура в региона. Въззивният съд посочва, че „под влияние на изострените му чувства за преживян неуспех и собствена значимост, той е търсил наказание и възмездие, които да предизвикат силен отзвук в обществото“. Същевременно не са установени данни, преди извършване на деянието той да е бил провокиран от неправомерно поведение на пострадалата и нейни подчинени, както той твърди в защитната си теза.
Апелативен съд Бургас приема като неоснователни доводите на подсъдимия и на частните обвинители и граждански ищци за несправедливост на наложеното му наказание. Въззивният съдебен състав обръща внимание, че в конкретния случай се установява завишена степен на обществена опасност на извършеното от Симеонов, тъй като деянието е било планирано, осъществено с огнестрелно оръжие, проявена е престъпна упоритост – реализирано е на третия път, свързано е със служебното положение на пострадалата.
Приема се за правилна преценката на Окръжен съд Бургас, че личността на подсъдимия не носи висока обществената опасност предвид положителните му качества. Както и, че сред смекчаващи отговорността му обстоятелства не следва да се ценят неговата възраст, дългогодишната му кадрова офицерска служба на ръководна длъжност, изпълняваните функции на военен нещатен дознател и на съдебен заседател към военен съд. Апелативният съд приема за правилно установено, че не е налице искрено разкаяние на Симеонов за извършеното. Предвид тези изводи въззивният съд споделя становището на първата инстанция, че подсъдимият следва да се изолира от обществото за по-дълъг период от време, но не до края на живота му.
Отмереното от първата инстанция наказание, по мнението на апелативния съд, се явява справедливо, адекватно и обосновано и е напълно достатъчно за преоценка на поведението на подсъдимия и за постигане на целяната от закона превенция, затова искането на частните обвинители и граждански ищци за налагане на наказание „доживотен затвор“ е неоснователно.
Решението на Апелативен съд Бургас може да бъде обжалвано и протестирано пред Върховния касационен съд.
