Апелативен съд Бургас потвърди постановената от Окръжен съд Сливен спрямо Илиян Василев осъдителна присъда. На 03.11.2014 г. първата инстанция го е признала за виновен в това, че на 11.02.2014 г. в гр. Сливен, в лек автомобил „Волво“, при условията на опасен рецидив, без надлежно разрешително държал с цел разпространение 18,729 гр. метаамфетамин на стойност 468,23 лв. Решаващият съд му е наложил наказание 6 години лишаване от свобода при строг режим и глоба в размер на 20 000 лв.
Недоволен от тази присъда Василев я обжалва с искане тя да бъде отменена и делото му да се върне на прокурора или на първоинстанционния съд. Апелативен съд Бургас след като извърши цялостна проверка на обжалвания съдебен акт, установи, че Окръжен съд Сливен е направил подробен и задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и е стигнал до обоснован извод, че подсъдимият е автор на престъплението. Въззивният съд споделя и преценката на първата инстанция, която отхвърля като недостоверна защитната теза на Василев. Той твърди, че не е знаел за наркотичното вещество, а е научил по-късно от дъщеря си и съпругата си. Тези твърдения обаче, се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели.
Апелативен съд Бургас споделя също доводите на Окръжен съд Сливен да не се кредитират показанията на съпругата и дъщерята на подсъдимия, не само заради близката роднинска връзка с него, а преди всичко, защото са изолирани и не кореспондират с останалите доказателства. Те обясняват, че непълнолетната дъщеря е намерила наркотичното вещество до дискотека в гр. Сливен и го пренесла в семейния автомобил. В разпит пред въззивния съд майката твърди, че дъщеря й разбрала от нея четири месеца след задържането на баща й за наркотика, и тогава признала, че тя го е сложила в колата. Страхувала се да признае това, за да не бъде наказана, без да си дава сметка за последиците. Апелативният съд приема тази версия като наивна и целяща, момичето да поеме вината, и като непълнолетна и с чисто съдебно минало да понесе минимално наказание. Апелативен съд Бургас посочва, че „в конкретния случай циничното и безскрупулно поведение на родителите е стигнало до там да мотивират собствената си дъщеря да признае неизвършено от нея тежко престъпление, пренебрегвайки бъдещите последици и компрометиране за цял живот“.
Въззивният съд отхвърля твърдените от защитниците на Василев процесуални нарушения по делото – пристрастие и предубеденост на първоинстанционния съд, и приема, че те се поставят едва на тази инстанция с цел да минират делото. Апелативен съд Бургас намира за справедливо определеното на подсъдимия наказание, отчитайки завишената степен на обществена опасност на деяние и на дееца. Посочват се отегчаващите отговорността му обстоятелства – количеството наркотично вещество, неговия вид и негативните последици, ако стигне до крайни потребители, както и предишните осъждания на Василев.
Въззивният съд преценя, че наложеното наказание ще въздейства поправително – възпитателно и възпиращо върху подсъдимия, за да осъзнае противоправната същност и моралната укоримост на извършеното от него, както и оценката на обществото по отношение на подобно поведение. Решението на Апелативен съд Бургас подлежи на обжалване и протест пред Върховния касационен съд.
