На 4 декември Православната църква чества Света великомъченица Варвара. Тя е живяла по времето на император Максимиан в гр. Илиопол. Заради вярата си в Бога тя умира в мъки от ръката на собствения си баща. В народните представи Варвара и сестра й Сава, чествана на 5 декември, са двете сестри на св. Никола.
От тях Сава е по-добрата, винаги върви след Варвара и я моли да не пуска от ръкава си ледени зърна по нивите. Двете сестри подготвят празника на Св. Никола, затова се казва: „Варвара вари, Сава пече, Никола гости гощава“. Широко разпространено е поверието, че св. Варвара е покровителка на детските болести и особено шарката, която в миналото е била тежка и дори смъртоносна болест.
Представата за нея е като грозна, куца и разчорлена стара баба, която се подпира на патерица. С нея тя удря децата и те се разболяват. За здраве и за омилостивяване на болестите, да бъде отнесена надалеч Баба Шарка, жените месят пресни погачи, приготвят и обредно вариво и го раздават с мед по махалата. Момичетата се надпреварват коя първа ще раздаде погачите си – вярва се, че която спечели, ще се омъжи първа през годината.
Св. Варвара се смята и за покровителка на артилерията. Имен ден празнуват Варвара, Варя, Варадин, Барбара.
