Безспорно е доказано, че в Бургас има жертви на комунистическия режим. Това се посочва и в становище изпратено до Община Бургас от Регионалния исторически музей в града. То е относно определяне на място, проектиране и изграждане на монумент за жертвите на комунизма.
„В Бургас и в Бургаския край след септември 1944 г. има много исторически факти за комунистически терор над невинни граждани и политически инакомислещи, преследване и наказване на бургаски интелектуалци и обществени деятели, чиято единствена вина е била, че споделят демократичните принципи и работят за възпитание на общочовешки ценности в обществото. Съдбите на много от тях остават неизвестни и това дава основание да бъде почетена тяхната памет по заслужен начин”, пише в становището.
Този вторник, на заседанието на Общинския съвет в Бургас, бивши агенти на някогашната Държавна сигурност, псевдодемократи и бесепари се подиграха с паметта на над 300 бургазлии, пострадали по време на комунистическия режим. В залата лъснаха лицата на защитниците на комунизма.
Предложението на СДС да се изгради паметник за жертвите на комунизма бе отхвърлено с 24 гласа „за”, 7 против и 7 въздържали се. Не достигнаха едва два гласа, те обаче се оказаха решаващи.
За какво призоваваме? Ние не искаме монумент с размерите на Альошата, нито поредната статуя в Морската градина, а място където да поставяме венци и цветя на дати като 23 август – общооевропейски ден за почитане на паметта на жертвите на всички тоталитарни и авторитарни режими.
БСП, част от ГЕРБ и НФСБ доказаха, че не искат в Бургас да има паметник срещу комунизма и злините, които е причинил на стотици семейства.
Георги Дражев от НФСБ, бивш агент от Държавна сигурност, гласува против, което е разбираемо, но и достойно за порицание от гледна точка на историята. Дражев нарече комунизма мечта като рая и иронично заяви, че никога не го е имало, а следователно и жертвите. Да, чистата форма на комунизма може и да го е нямало, но е признак на тотална слепота да оспорваш причините довели до смъртта на толкова човешки същества.
От другата страна част от ГЕРБ изпадна в апатия и безразличие, въздържа се от правото си на глас и напусна залата, което е равносилно на отрицателен вот.
Поведението им ярко контрастира с това преди десет дни, когато същите хора се наредиха със свещ в ръка пред фотообективите в храм „Св. Иван Рилски”. На 16 септември ГЕРБ дойде на поклонението организирано от нас за жертвите на комунистическия терор, а след това ги забрави.
Нямаше смисъл и от деветдесетминутната дискусия дали да са споменати поименно жертвите от нашия регион.
Не, на паметника няма да има фамилии, защото един надпис не връща живот. Но, за да не бъдат почернени още, трябва да има нещо, което да държи паметта на гражданите будна за това какво зло е комунизма и, че никога не трябва да се връща.
България е една от страните с най – много жертви в Европа. Само в първите два месеца след 09.09.1944 г. са убити без съд и присъда 26 850 българи.
Паметникът, който несъмнено ще бъде построен, е ценен, защото ще е място, където да отдаваме почит, но и категорично да се обявим против терора, насилието и произнасянето на присъди без съд.
СДС няма да се откаже и ще входира докладната записка, докато паметникът не бъде построен.
