Волен Сидеров днес изнесе факти около инцидента на Летище Варна, като представи пред медиите своята версия за скандала, заради който прокуратуратура му поиска имунитета : „На 6 януари 2014 г. седем депутати от парламентарната група на АТАКА пътуват от София за Варна с вечерния полет от 19.30 часа. 
По време на полета Волен Сидеров разговаря с двама от колегите си. Зад тях седи дама, която отправя обидна забележка към Сидеров. Тя му казва да не стои пред нея с тази мръсна значка на ревера си. На ревера си Сидеров носи партийната значка на АТАКА, в която се съдържат символите на българския национален трикольор и първата буква от глаголицата, известна като „Аз-ът на българите“. Сидеров прави бележка на дамата да не обижда български символи. Дамата му отвръща, че българите са прости и не заслужават да са в Европейския съюз. Сидеров тогава се представя с картата си на народен представител и настоява дамата да му се представи също, за да може евентуално да води иск за обида срещу нея. Дамата отказва. Сидеров се обръща към стюардесата, която се е приближилаq и я моли тя като длъжностно лице да установи имената на държащата се неуважително дама. Дамата отказва дълго време да даде документите си на стюардесата, накрая ги дава и така става ясно, че това е Стефани Дюмортие. По никакъв начин нито самата дама, нито стюардесата представят някакви данни, че г-жа Дюмортие е дипломат.
По време на изясняването на името й, самата г-жа Дюмортие говори първоначално на български, после преминава на словашки, след това на английски. Именно на английски тя произнася ругатня към Сидеров с думите: „Fuck yourself!“. По време на разговора между двамата никой от пътниците не се е намесвал по никакъв начин. До момента на слизането от самолета лицето Бахнев не участва по никакъв начин в разговора.
При превозването с автобуса от самолета до аерогарата, непознат за никой от групата на АТАКА младеж, който стои прав на метър от Сидеров му казва на глас в лицето:
„Простак! Боклук! Ще те смачкам!“
При тези думи Сидеров и няколко души от колегите му се приближават до въпросния младеж с думите: „Ти защо обиждаш? Кой ти дава право да се обръщаш към непознати с обиди и закани?“
Явно, осъзнал какво е направил, обиждащият младеж започва да вика силно, така че да го чуят пътниците в автобуса: „Не ме удряйте!“, без някой да го е ударил.
Пристигналите служители на сигурността на летището при спирането на автобуса извеждат арогантно държащия се младеж, без да установят неговата самоличност, въпреки настояванията на Сидеров и колегите му. Те искат от служителите да им кажат имената на обиждащия и заканващ се младеж, за да подадат иск срещу него. Излизайки от летището Бахнев се насочва към спрял джип на гранична полиция, до който бащата на Бахнев разговаря свойски с граничните полицаи. Когато Димитър Бахнев вижда Сидеров и депутатите на АТАКА им показва среден пръст.
Вместо да дадат името на човека, който обижда и се заканва, служителите на сигурността, както и пристигналите по-късно полицаи Колев, Недев и Кателиев започват да блъскат и да извиват ръцете на Сидеров и неговите колеги. През цялото време Волен Сидеров ги призовава да дадат трите имена на този, който го обижда и му се заканва, или да ги установят те, заедно с останалите му лични данни, за да го съди. Той призовава служителите на летището и полицаите да не го прикриват. През това време се включва бащата на младежа, който го чака на летището и започва да налита на бой срещу депутатие от АТАКА.
Всъщност, разправията между депутатите на АТАКА и представителите на гранична полиция, както и патрулът, дошъл от III РПУ Варна: Колев, Недев, Кателиев, става заради техния упорит отказ в продължение на около 40 минути да дадат нужната за пред прокуратурата и МВР информация за имената на хулиганстващият младеж. А те са нужни на Волен Сидеуров, за да го подведе под чл 146, 1 от НК: „Който каже или извърши нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово присъствие, се наказва за обида с глоба от хиляда до три хиляди лева. В този случай съдът може да наложи и наказание обществено порицание“.
По време на блъскането от страна на полицаите спрямо депутатите, един от тях – Костадин Колев, нанася удар в диафрагмата на Волен Сидеров, като преди това е разгледал с фенерче обстойно депутатската му карта. Което се вижда от собствените му показания: „Когато приближихме, се оказа, че хора са заобиколили един младеж с куфар и агресивно искаха да си каже данните и да извади личната си карта. При нашето приближаване към тези хора, към нас дойде господин, който се представи за Волен Сидеров, народен представител и показваше своята служебна карта. Погледнах картата и името и снимката отговаряха на лицето.“
„Господин Сидеров искаше от нас да вземем личните данни
на младежа.“
Вместо да окаже съдействие на Сидеров, след като е прочел и текста на закона, който го задължава да оказва пълно съдействие на народния представител, Колев започва да блъска и удря Сидеров. Бранейки се от неговите удари, Сидеров отблъсква ръцете му. Никога и по никакъв начин Волен Сидеров не е удрял с юмрук в лицето полицая Костадин Колев. Вярно е обратното: Колев удря Сидеров в диафрагмата, след което започва да вика на висок глас защо ме ударихте и да се държи за устата. „Не съм ви удрял не лъжете!“, отговаря ясно Сидеров на тази лъжа, която ще стане основополагащ елемент във всички нападки срещу Сиредов и основа на искането на Главния прокурор за сваляне на имунитета на Волен Сидеров. Но Колев и всички, които излъгаха, че Сидеров е ударил Колев в лицето с юмрук, и съдебният лекар Демирев, който му е издал медицинско за това, не знаят, че депутати от АТАКА са направили снимки на Колев с мобилните си телефони половин час след момента, в който Колев твърди, че Сидеров го е ударил. Сидеров разполага със снимки, които показват идеално здравото лице, скула и око на полицай Колев 30 минути след удара, който Колев твърди, че Сидеров му е нанесъл.
