Словашкият театър „Хладение“ се включи в четвъртото издание на Международния младежки фестивал „Жреци на музите“, който в момента тече по Южното черноморие. Словашките актьори играха култовата пиеса на българския режисьор Христо Бойчев „Оркестър Титаник“, която преди време грабна безкомпромисно награда „Икар“ за най-добра българска пиеса, а не един и двама театрални критици и познавачи я равняват с „Полковникът птица“. 
След видените на българска сцена постановки на Андрей Калудов и Пламен Панев, на откритата сцена край Созополския бряг, чуждите актьори демонстрираха уникална чувственост за този нелек драматургичен текст на един творец, който се люшка между песимизма и помирения с реалността оптимизъм на балканците. И както казва самият Христо Бойчев „Любов, сиромашия и простотия не могат да се скрият“, не може да се скрие и таланта на словашките актьори, пресъздали посланията на българина по онзи начин, по който и самият пишещ е видял живота и невидимото зад тъжните неща, които се случват на хората. Така, любимата реплика на един от главните герои в пиесата „Животът е one man show“, сякаш е основното зрънце на този прекрасен драматургичен текст, зад който авторът ни се усмихва ту малко тъжно, ту примирително, защото такъв е животът.Така и зрителите започват да възприемат реалността – като илюзия, така изчезват и самите герои в пиесата – след като разбират,че техните желания и планове са само илюзия, така изчезва и оня влак, който задфоново ни върти в кръговрат от човешки съдби, емоции, за да затихне в далечината.Тази постановка за пореден път доказа, че една великолепна българска пиеса като «Оркестъра» на Христо Бойчев, не страда от стереотипите на приковаваща националност, от насилена балканизация, даже не и от префинена европеизация. Доказа, че гъвкавото слово и човешките послания на твореца могат да бъдат чути от всеки и навсякъде, изказани на всеки човешки език, защото Христо Бойчев и неговият «Оркестър Титаник» говорят езика на всеки, само да има кой да ги чуе.
