Дайвинг център на Остров „Св. Анастасия” ще заработи от началото на лятото. Местата за гмуркане вече са известни. Съвсем скоро трябва да бъде доставена и екипировката за любителите гмуркачи. Неизвестно обаче остава това, което се крие на дъното на морето край Острова. Последните археологически проучвания на мястото са правени през далечната 1973 година от екипа на проф. Иван Карайотов.
43 години по-късно, малцина са тези, които знаят какви съкровища крият дълбините. Директорът на Регионалния исторически музей в Бургас, Милен Николов казва: „В района на днешния пристан на о. „Св. Анастасия”, цялото дъно е засипано с керамика от късната античност. Целенасочени оглеждания на района там не са правени. Евентуални гмуркания на туристи биха спомогнали нашата работа с това да бъдат локализирани местата, богати на археологически находки.“
Най-ранното човешко присъствие на Острова е засвидетелствано през късната античност – между IV и VI век. Тогавашният манастир Св. Анастасия е бил единствената островна обител в България. Части от него съществуват и днес. Доказателство за разцвета на малкото късче земя е обилният керамичен материал, който бива изхвърлян и в наши дни от бурното море.
„Морето продължава да дълбае дъното около острова. Когато заработихме първата година след буря на плажа беше изхвърлена стара керамика. Абсолютно възможно е да има нещо останало под водата и хората, които се гмуркат да го открият”, казва управителят на Острова, Павлин Димитров.
Въпреки многобройните находки, които се предполага, че лежат на морското дъно, музеят в Бургас разполага с един единствен експонат – цяла антична амфора. От музея правили опити да се свържат с рибар от Ченгене скеле, който преди години открил в мрежите си подобен античен съд. Оттам се надяват, че находката ще бъде дарена и изложена в музея съвсем скоро.
Според Милен Николов, случаите, в които рибари вадят ценности от морето с мрежите, не са рядкост. В повечето случаи обаче, „парчетата история” се губят по пътя си към експозиционните зали. Част от находките биват хвърляни обратно в морето, а много от тях просто красят бунгалата на рибарите от региона.
„Задължение на всеки един гражданин, които открие подобни находки, е да съобщи за това в съответния музей. В подобни случаи обикновено, местата се забраняват за гмуркане. Целта е районът да бъде запазен до момента, в който някой реши да прави подводни проучвания. Знаем, че морето разкрива своите тайни постепенно. Често се случва след бури да бъдат откривани неподозирани неща”, каза още Милен Николов, цитиран от Дарик.
„Там, където се извършват водолазни спускания е пълно с археологически обекти. Не са туристите хората, които могат да нанесат някакви фатални щети, освен ако самите водолазни центрове нямат нещо друго предвид в своята дейност, което е извън водолазните спускания. Подобни спускания има по целия свят. Никой не може да забрани на хората да изпитат удоволствието от това да се гмурнат под вода”, сподели директорът на единствения Център за подводна археология у нас, Христина Ангелова.
Тя допълни, че регулаторен орган, който да следи дейността на водолазните центрове у нас, липсва. Затова и археолозите разчитали, любителите откриватели да съобщават сами за намереното от тях. Кой и какво ще намери в морето край о. „Св. Анастасия” ще узнаем през лятото. До тогава, Островът остава забулен в тайни и легенди за пирати и скрити златни съкровища.
Снимки: anastasia-island.com
