Студеното време и ниските температури влияят зле на страдащите от хроничен цистит. В някои случаи той може да доведе и до усложнения, като инфекции на бъбреците и пикочните пътища. Голям процент от хората страдат от хронично бъбречно заболяване без дори да подозират, а около 50% поне веднъж през живота си са имали бъбречна криза. Основен проблем, е че в началото пациентите нямат оплаквания, а когато разберат – заболяването вече е напреднало.
„Непрекъснатото нарастване на броя на пациентите с хронична бъбречна недостатъчност (ХБН), вследствие хипертония и захарен диабет се превръща в световен здравен проблем. Поради социалната значимост на това заболяване е важно да бъде установен най-ранният, достъпен и надежден маркер за хронична бъбречна увреда”, казва д-р Соня Иванова, специалист „Клинична лаборатория” в МДЛ „ЛИНА”. Д-р Иванова разкрива кои са основните лабораторни изследвания при диагностициране на заболяванията на бъбреците.
„Понастоящем, най-важният показател на бъбречната функция за изчистване на кръвта от различни вещества е скоростта на гломерулната филтрация (GFR). Познаването й е от решаващо значение за предотвратяване и управление на хроничната бъбречна недостатъчност”, допълва д-р Иванова.
Често в рутинната практика се използва 24-часовият уринен креатининов клирънс за откриване на бъбречна дисфункция, но изследването понякога създава неудобство на пациента. Измерването на серумната урея и креатинина също са част от тестовете, с които се оценява бъбречната функция, както и ефективността от лечението на ХБН с методите на хемодиализата. Нивото на креатинин в кръвта показва състоянието на бъбреците и тяхната функция, защото креатининът е лесен за измерване отпаден продукт от метаболизма на мускулите, който се филтрира и екскретира (отделя) непроменен през бъбреците. От своя страна уреята представлява общото количество уринен азот, който се продуцира в черния дроб, в резултат на разграждането на белтъците и аминокиселините.
„Важно е да отбележим, че в лабораторната диагностика в световен мащаб все повече се налага нов и надежден маркер за ранно откриване на хронична бъбречна недостатъчност. Това е Цистатин С – нискомолекулен белтък, който се отделя от организма изцяло посредством гломерулна филтрация”, споделя специалистът.
Цистатин С представлява белтък, който се продуцира от всички ядроносни клетки с постоянна скорост през целия живот. Производството му е постоянно и затова плазмената му концентрация е зависима само от скоростта на гломерулната филтрация. Цистатин C е по-добър маркер от серумния креатинин при ранното откриване на бъбречно заболяване. Именно поради тази причина той е определян, като идеален бъбречен маркер. Той се изследва при всички случаи на съмнение за увредена бъбречна функция, за оценка на гломерулната филтарция, при диабет и хипертония. Изследването се извършва в лаборатория „ЛИНА”, като интересът към него постоянно се увеличава.
