“Три пъти слизах в дерето да я търся, но водата беше толкова висока, че нищо не се виждаше. Едва на третия път я видях. Беше в колата, главата беше паднала на пода, а краката бяха върху задната седалка.”
69-годишният Стоян Танев от Бургас разказва през сълзи как е изгубил съпругата си Недялка в потопа край Бургас. Във фаталната нощ на 6 септември той и Недялка били в семейната вила край Отманлий. Тръгнали си към Бургас с малко семейно фиатче около полунощ.
“На около 50 м след спирката за хижа “Странджа” се подвоумих дали да спра, валеше много силно, но видях стопове в далечината. Реших, че щом минават коли, ще продължа. Пред мен имаше бус, който внезапно включи аварийни и започна да дава назад. И аз тръгнах на заден, за да не ме удари. Както се движехме така, усетих как колата се олюлява и видях, че тази зад мен се завъртя и със задницата си премина през банкета и падна в дерето.
В същото време мен ме удари отпред, завъртяхме се и тръгнахме към дерето надолу. На банкета колата се задържа около минута. Казах на жена ми да отвори вратата и да скача, но тя в паниката не успя.
Колата отново се заклати и тръгна надолу към дерето. Заби се с предницата 3-4 метра надолу. Моята врата също не се отвори. Тогава казах на жена ми веднага да мине на задната седалка и да отвори десния прозорец – това беше най-високата точка. Тя не можа, аз изпълзях на задната седалка и го отворих. Казах да се подаде навън, за да я избутам на покрива. Опита се, но не успя и ме помоли аз да изляза пръв.
Излязох през прозореца, стъпих с крак на задната гума и се хванах за чистачката на задния капак. Подадох ръка, тя се хвана с двете ръце за мен. Опитах се да я издърпам през прозореца. Надигнах я до гърдите, но в това време водата започна да се качва много.
Отдолу нямаше къде да се задържа, всичко беше кал и вода. В този момент дойде много силна вълна, удари ме, а жена ми се изпусна от ръката ми.
Повече не я видях, а мен водата ме понесе. Предполагам, че след като водата я е откъснала от мен, я е блъснала в другата врата на колата. Едва на погребението, като я погалих за последно, усетих, че на главата има рана”, разказва Стоян Танев. Със сетни сили той успява да се хване с лявата ръка за колонката на отворения прозорец, между двете врати.
“Така съм висял може би 2 часа. Жената не я виждах вече. Разбрах, че краят е дошъл. За помощ изобщо не съм викал, нямаше смисъл.Беше тъмно, само когато светваха светкавици виждах едно момче, излязло до кръста от прозореца на колата си. То се държеше за дърво и викаше най-силно за помощ.
После разбрах, че то е от колата на загиналото момиче. Били са две момичета и три момчета. Двете момичета и двете момчета са излезли от колата, но по-късно едното момиче се е удавило. Като погледнах нагоре при една от светкавиците, видях, че водата прелива на 20 см над мантинелата.
След около час и половина хванат за дръжката на прозореца водата започна да залива и главата ми. Тогава някаква сила ми дойде и с крак успях да стъпя на чистачките и да изпълзя към покрива. Качих се и застанах на най-високата точка. Хванах се за едно дърво, така съм стоял около 30 мин”, раказва оцелелият мъж. От дерето го измъкват спасителите Николай Градев и Николай Кирилов. Пенсионерът настоява да слезе в дерето да търси жена си.
“Казах им да се вържа с кабела, с който се спускаха те, но не ме пуснаха“, нарежда бай Стоян. Около 3 ч през нощта успява да се свърже със сина си. Възрастният мъж не обвинява никого за трагедията, но смята, че ако имаше мантинела откъм дерето, това нямаше да се случи.
“На два пъти се получиха огромни вълни, а водата се движеше перпендикулярно на двете платна“, спомня си Стоян Танев. Той и съпругата му Недялка са инженер-химици, работили са дълги години в бургаския завод “Хемус”. Загиналата жена била началник на отдел в завода до пенсионирането си.
“Господ здраве да дава на двете момчета, помогнали на баща ми“, казва дъщерята на Стоян и Недялка. С помощта на наш репортер тя се свърза с тях, за да им благодари. Огромна е и трагедията в семейството на 21-годишната студентка Камелия Желязкова.
Тялото на момичето бе открито часове след потопа на около 500 м от дерето капан. Било е между храсти и тиня в близост до спортна площадка в парк “Отманлий”. Вчера в дома в бл. 93 в жк “Меден рудник” нямаше никого. Некрологът обаче е разлепен по всички входове.
“Родителите са съсипани, мъката е огромна. Ками беше единствено дете”, обяснява съседка. Майката Ганка е медицинска сестра в детски ясли. На погребението на няколко пъти от Бърза помощ я свестявали. Кметът Димитър Николов ще предложи на общинския съвет да бъде отпусната финансова помощ за двете семейства, дали жертви в невиждания потоп. Междувременно вчера започна изграждането на разрушеното рибарско селище Ченгене скеле. Кранове и камиони разчистват отломките и едрите отпадъци от разрушената инфраструктура и къщи.
Тежката техника ще издърпва и лодките от морето. От вчера има назначена комисия, която прави описи на пострадалите домове. Без покрив са и 60 семейства в Приморско. Те са разквартирувани, съобщи кметът Димитър Германов.
“Ако не се вземат спешни мерки за укрепване на мостовете при Ново Паничарево и Веселие, средващият път може да е по-страшно”, предупреди той.
Четвърти спасител, вадил давещи се хора от дерето край Отманлий в нощта на 6 септември, се издирва от община Бургас. В 16 часа вчера кметът Димитър Николов посрещна другите трима спасители, за да ги поздрави и да им връчи медали за храброст.
27-годишният Николай Градев от Бургас, 33-годишният Николай Кирилов от Кюстендил и Марин Гърков от Средец разказаха отново пред градоначалника за фаталната нощ.
И тримата бяха категорични, че още едно момче е спасявало хората, и то най-навътре в канавката.
Голо до кръста, то се вързало с кабел за мантинелата и навлязло в дерето. Според източници на “24 часа” с него били двама чужденци – англичанин и афроамериканец.
“Те също помагаха и действаха много адекватно. Помолихме ги да включат дългите светлини, за да осветим района, веднага го направиха. За разлика от спрелите наоколо, които дори по едно въже не ни хвърлиха“, разказа Николай Градев.
Той и Николай Кирилов пристигнали на мястото около 02,10 ч. Връщали се от Созопол, където работят. Бедстващите хора от 5-6 коли били там от 40-50 минути.
“От дерето се чуваха викове за помощ”, спомня си Марин от Средец. “Било е изключително рисковано да помогнете на давещите. Проявили сте смелост, добрите примери трябва да се показват”,похвали ги кметът Димитър Николов. Той съобщи, че на Никулден, на празника на Бургас, спасителите ще бъдат наградени за достойната им постъпка.
“Знаете, че Св. Николай Чудотворец е светецът, който пази Бургас. Има някаква символика в това, че и двамата носите неговото име“, обърна кметът към Николай Градев и Николай Кирилов. 33-годишният Кирилов вече живее постоянно в Бургас, след като преди година се оженил за бургазлийка.
Снимки:©24chasa.bg Текст: Димчо Райков, Тони Щилянова 24chasa
