При клетвата на Румен Радев за пореден път станахме свидетели на откровена, но имунизирана тъпотия
Нe знам за вас, но на мен ми омръзна. Омръзна ми от мрънкащи и недоволни. Писна ми от умни, красиви, глупави и грозни. Омръзна ми да слушам, че едните били комунисти, а другите – демократи. Аман от съдници, от разбирачи, от безгрешници, от всезнаещи и всичкоможещи.
Спешно търся нормални! Широко скроени и възпитани хора. Човеци, на които първата им дума не е: “Тоя е голям нещастник, щото е комунист” или “Нищо не става от него, той е реформатор”. Мога да изброявам още, но както споделих, омръзна ми. И рискувам да вляза в списъка с мрънкачите. Пък и не виждам смисъл – нищо не се променя.
Онзи ден – в четвъртък, когато новият президент Румен Радев се закле в парламента, за кой ли път станахме свидетели на откровена, но имунизирана тъпотия. Защото, ако някой третокласник се държи просташки, ще извикат майка му при класната. Когато обаче народен представител демонстрира нелепото си поведение, той не е простак – той, видите ли, е жертва. Той е обиден!
С репликата си “Имате още една седмица”, провокирана от същото това просташко поведение, новият президент наранил достойнството на институцията. И въпросните временни обитатели на парламента дори не си дават сметка, че институцията отдавна е наранена, ама не от президента, който за сефте стъпва там, а от поведение като тяхното. С което изобщо не казвам, че Румен Радев не е трябвало да се овладее. Сигурно е можел. Вероятно и ще се научи. Ако не успее, ще си плати сметката. Но да не му дадеш толеранс поне първата си реч да завърши, повярвайте ми, не е негов проблем.
Дълга му била речта, скучна била. Ами да – и на мен ми беше скучна (ще цитирам един колега – като литературно четене на списание “a-specto”. Макар че по мое скромно мнение авторите му са умни и талантливи.). Но държа да ви съобщя нещо, макар да знам, че изобщо не ви дреме. Отдавна са ми скучни всичките ви речи, уважаеми политици. Отдавна нямате какво да ми кажете – и леви, и десни. И това, апропо, е много жалко. Не за мен – моят живот си е в моите ръце. За вас е жалко, разберете.
И нека не се лъжем. Мрънкачите нямаше да са доволни, каквото и да беше казал президентът. Ако речта беше кратка, щяхме да чуем – нищо не каза. Ако не беше обрана и премерена, сиреч скучна, каквито впрочем са 99 на сто от политическите речи, щяха да го обвинят, че е разбъркал балансите. Като има приоритети – звучала като премиерска. Ако липсват приоритети – кой тъпак му я написа? Колко от вас са писали речи? Колко от вас са били избирани за нещо – каквото и да е, не от 2 милиона души.
Сещате ли се, че Желю Желев, Петър Стоянов, Георги Първанов, Росен Плевнелиев и Румен Радев всъщност са нормални хора. Които грешат. И които непременно си плащат грешките. Защото толерансът, в това число и моят, е до време, в началото го изисква само доброто възпитание. Върнах се 5 г. назад към първата предизборна реч на президента Плевнелиев. И сещате ли се какво открих? Същите оценки от политици, медии, социолози и политолози. Едните го хвалят, другите го плюят. И той говорил дълго, приспал ги, публиката се изгубила в акцентите, речта звучала като премиерска.
При неговата клетва пиеската е малко по-различна – не е бил прекъсван от скучаещи депутати, а е виждал срещу себе си плакати с обидни надписи. Имената и на днешните, и на героите от преди 5 години умишлено не цитирам. Нямат нужда и от моята реклама. Страхувам се, че при народ от толкова разбирачи ще ги видя и в следващия парламент.
Марияна Литова/ 24chasa.bg
