Седмицата след Великден се нарича Празна или Томина.
Днес имен ден празнуват всички, които носят името Тома, Том, Томан, Томас, Томе, Томи, Томил, Томирко, Томислав, Томко, Томньо, Томо, Томчо, Томана, Томая, Томина, Томирка, Томка.
В библейски план Томина неделя е свързана с чудната мълва за Възкресението и с Тома, единственият от дванадесетте апостоли, който не повярвал в чудото. Тома искал да види своя учител с очите си, да пипне раните от гвоздеите, с които го приковали на кръста. Затова и на осмия ден Христос сам отишъл при невярващия свой апостол. Апостолът нямал никакво съмнение след това, но завинаги му останало името Тома Неверни, както и цяла неделя в празничния календар, в която невярващите да повярват, пише „Фокус“.
Народът нарича тази седмица и „празна“, защото през цялото време не трябва да се работи. В различните й дни се извършват няколко характерни обреда.
На втория ден от празника, наричан Разтурнипонеделник или Разметнипонеделник, младежи излизат извън селището, разделят се на две групи и търкалят група срещу група червени яйца. Вярва се, че това предпазва от градушка и предизвиква плодородие.
В Светлата сряда пък девойки, които са лазарували, правят кукла от три разноцветни чехъла, откраднати от бременни булки. Вмъкват чехлите един в друг, а най-отгоре за глава на куклата слагат червения. Натъкмената като истинска булка кукла девойките понасят с песни към реката. Там пак играят и пеят, умиват „лицето“ на Мара Лишанка (както наричат куклата), умиват се и те самите и се надяват, че са направили добрата магия: няма змей да ги залюби, а добър момък, ще имат деца, ще са щастливи, ще е дъждовна и плодовита годината.
В сряда се играе и Ладино хоро, в което пак участват лазарки. Две от тях правят с кърпите си арка, под нея преминават останалите една по една, на последната припяват и наричат за момъка, който й е писан: какъв ще е, от какво семейство, с каква работа и най-важното – с какво сърце. На някои посочват и точното име дори.
В петък след Великден българинът празнува Лятна св. Петка, макар че източноправославната църка празнува деня на Параскева-Петка на 26 юли. Така се посочва по-древната връзка на името на светицата с петъчния ден, обвързва се двойният й облик – летен и зимен – със сезонната и стопанската цикличност.
Курбанът в чест на Лятна св. Петка пази нивите от градушка и може да докара плодоносен дъжд. На връщане след празника всеки гледа да срещне бременна жена или майка с мъжко дете сукалче, защото те носят голямо щастие. На Летния Петковден ритуално се обхождат нивите и градините – за предпазване от градушка и за плодородие.
Там, където светицата е патрон на местната църква или манастир, се правят общоселски и междуселищни сборове и панаири. На тях се събират и много болни, които принасят своя жертва, за да се излекуват. В Странджа вярват, че точно в полунощ срещу празника св. Петка се явява на извора във вид на бяла или златна патица. Който я види, мигом оздравява. Затова тази нощ болните се стичат на поляните пред аязмото на светицата и с надежда очакват чудото да стане.
Неделята след Великден се боядисват отново яйца и се раздават, този път за душите на мъртвите.
На осмия ден след Великден, понеделник, не се работи – против окуцяване на хората и добитъка. Не се ядат яйца – да не излизат циреи и пъпки по тялото.
Прочети още на: http://www.bgonair.bg/bulgaria/2016-05-08/tomina-nedelya-e
