От години съм на мнение, че зверствата на комунизма трябва да влязат в учебниците по история, заявява Иванов
„Не само паметниците във възхвала на комунизма трябва да бъдат премахнати, трябва да изчезне и носталгията по режима. Време е обществото най-после да изживее своя катарзис и да продължи напред. Така са постъпили свободните нации и това е една от причините за тяхното успешно развитие. Германия е пример за това, защото там паметниците на хитлеризма са премахнати, но няма човек, който да страда за тях. А между двата режима Европа отдавна е поставила знак за равенство”, заяви областният секретар на СДС – Бургас и общински съветник от Реформаторския блок Тошко Иванов. Коментарът му е във връзка с днешното решението, гласувано от Народното събрание, от публични места да бъдат премахнати лозунги, фотоси, знаци и предмети, създадени през комунистическия режим в периода 1944 – 1989 г. За да влязат в сила обаче промените трябва да бъдат приети и на второ четене, като част от текстовете могат да претърпят редакция.
Предложенията за промени в Закона за обявяване на комунистическия режим за престъпен бяха внесени от депутатите Методи Андреев, Петър Славов, Мартин Димитров и Вили Лилков и гласувани след бурни дебати. Така, ако те минат на второ четене, паметникът на Съветската армия „Альоша” в Бургас трябва или да бъде преместен, или на него да бъде поставена табела, че е останка от един престъпен режим. В годините именно СДС, а след това и Реформаторският блок се обявяваха престъпленията на комунизма да влязат в учебниците по история, а паметникът на окупатора или да намери друго място или да бъде преобразен. Солидната конструкция обаче би изисквала твърде много средства, за да бъде премахната, така че по-логичният път е просто да се превърне в нещо друго, което да е по-близо до историята на града.
„Разбрахме, че не паметниците, а отношението към тях и онова време са по-важни. Нашата цел е историята да се предава обективно и да не се забравя. Родителите на моето поколение не говореха за зверствата на комунизма, таяха болката и грозните спомени в себе си. Затова и днес някои въздишат по миналото, когато десетки хиляди съдби бяха унищожени. А място за носталгия не трябва да има”, заявява Тошко Иванов
