Историята на бургаския Часовник преплита превратности и човешки съдби.
Всичко започва в началото на миналия век, когато двамата инженери Георги Марков и Ангел Гюзелев следват в Европа. Те решават да намерят часовник, който да бъде поставен на важно място в града, където ще отмерва времето. 
Годината е 1936-та. Двамата се свързват с фирма, от която купуват часовник за Бургас. Той е марка „Фаваж“ с троен циферблат и е доставен от Швейцария.
След като е доставен в Бургас, Часовника е монтиран на сградата на старата община. Там той отмерва времето в продължение на няколко години. По-късно е преместен на противоположната страна на улицата. Задвижва се чрез електрически импулси, които се предават по въздушна кабелна линия от часовник-майка.
Днес това място се намира на ъгъла на улиците „Александровска“ и „Богориди“, на срещуположната страна на хотел България, където е имало ъглова сграда. На това място Часовника остава до 60-те години на миналия век. Според някои сведения през 1963 година той е свален и е захвърлен в мазето на сегашната териториална дирекция „Приморие“, която се намира на ул. „Александровска“.
Емблемата на Бургас е спасена благодарение на страстта на един бургазлия към часовниците. Днес той е на 82 години и се казва Стефан Николов. В личната си колекция има повече от 450 старинни часовници. Интерес за него представляват стенните, настолните и джобните. Важен за Стефан е циферблатът. Казва че той е като лицето на човек – изразява много неща и сам по себе си е уникален.
През 1993 година Стефан Николов дава на часовника нов живот. Изважда го от мазето и се заема с реставрацията му. Оказва се, че старата красива чугунена конструкция, на която е стоял Часовника, е изгубена безвъзвратно. Незнайно кога тя е предадена за старо желязо и е претопена. Това се оказва друго предизвикателство за Стефан Николов. С помощта на художника Кольо Кехайов правят нова конструкция. Тя е произведена в завод „Спартак“, елементите й са от алуминий, което не позволява да бъдат заварявани. Затова Николов използва специални сглобки, за да събере конструкцията. Целият процес продължава 7 месеца. Конструкцията е триъгълна и на всяка от страните има часовник, който гледа към различна улица.
Оказва се още, че е изчезнал и часовникът-майка, от който се подават импулсите за отмерване на времето. Стефан Николов се свързва с фирми от Швейцария, за да осигури ново устройство. След като разбира, че то ще струва скъпо, сам изработва апарат, който подава импулсите към циферблатите на трите пилона.
Стефан си спомня, че на този Никулден са се навършили 22 години от монтирането на часовника на сегашното му място. Той е на срещуположната страна на „Александровска“ от мястото, където е поставен за първи път. През цялото това време Стефан Николов идва всеки ден, за да синхронизира измерването на времето. Днес той е място за срещи, а през годините около него са се случили много интересни истории.
Освен новите пилони и циферблатите, всички части на този символ на Бургас са оригинални. В момента обаче часовникът от страната на ул. „Богориди“ не отмерва времето. Спирането му се дължи на механична повреда. Николов казва, че тя може да се отстрани само при топло и слънчево време. Иначе има опасност да бъде повреден целият механизъм.
Иначе в близкото минало немалко сгради в Бургас са имали красиви часовници. Един от най-ценните е украсявал фасадата на някогашния магазин „Торино“. Той се е намирал в района между улиците „Александровска“ и „Граф Игнатиев“ и е бил златен.
