На този ден православната църква почита паметта сестрите Вяра, Надежда и Любов и на майка им София, които загиват в страшни мъчения за Христовата по време на управлението на римския император Адриан. Благочестивата християнка на име София живее в края на I и началото на II век в Рим. Тя напълно оправдава името си, което означава „премъдрост“.
И като съпруга, и като вдовица по-късно, тя води благоразумен християнски живот, изпълнен с мир, кротост и покорност на Божията воля. Благочестивата София има три дъщери, които носят имената на основните християнски добродетели – Вяра, Надежда и Любов. София и дъщерите й не скриват своята вяра в Христа и я изповядват открито.
Наместникът на Антиох донася за това на император Адриан (117-138), който заповядва да ги доведат веднага при него. Когато майката с трите си дъщери се явяват, всички присъстващи са изумени от спокойствието им. Едно след друго момичетата (Вяра – на 12 години, Надежда – на 10 и Любов – на 9 години) са подложени на жестоки мъчения. Те остават непреклонни и с радост посрещат своя мъченически край.
Майката е принудена да гледа нечовешките изтезания и страданията на децата си. Императорът й разрешава да вземе телата им и да ги погребе с почести на висок хълм извън града. Три дни тя се моли на гроба на дъщерите си и накрая предава душата си на Господа, убедена че отива при тях. От 777 г. мощите на светите мъченици София, Вяра, Надежда и Любов са в Елзас, Франция.
Не се извършват някакви специални обреди и не се спазват забрани. В много къщи за този ден месят пресни питки и ги раздават, с грозде или други плодове, за здраве, щастие и любов. Отдава се почит на добродетелите, който ни крепят – вярата, надеждата, любовта и мъдростта.
