Православната църква отдава почит на Св. Харалампий и Св. великомъченица Валентина. В народните представи Св. Харалампий бил властелинът на всички болести. Държал ги със синджир и по своя воля ги пращал да вървят по света. Според легендите свети Харалампий е заповедник и на чумата и поради тази причина денят му е наричан още „Чумин ден“.
За да умилостивят чумата, жените месели питки, мажели ги с мед и ги раздавали на съседи и роднини. В народните представи чумата е стара, грозна, рошава и зла жена, която трябва да се изведе от селището. Затова оставяли в края на населеното място питка с мед, шише вино, нова кърпа, сапун, гребен и вода, за да се залиса, докато мие косите си и ги сплита, а докато се нахрани и напие – да забрави за какво е слязла. За да се предпазят от лоши болести, жените не трябва да работят на този ден. Единствено разрешено е да омесят питка, която да занесат в църквата за освещаване. Заедно с нея се носи и мед.
Смята се, че този мед е придобил лековити сили, затова се пази през цялата година. Ако някой се разболее му дават от него, та по-бързо да се възстанови и да оздравее. Сведенията за Св. мъченица Валентина са много оскъдни. Известно е, че е била благочестива девойка, живяла в околностите на Кесария Палестинска. Тя става жертва на гоненията срещу християните през 308 г. при Максимилиан ІІ Галерий (308-313 г.). Когато мъчителите се опитват да я накарат насила да принесе жертва в езическия храм, тя хвърля камък върху жертвеника и се обръща с гръб към горящия на него огън. Тази постъпка предрешава съдбата й – езичниците я обезглавяват.
