През пролетта на 2005 г. млад мъж с брада излиза от сградата на окръжния съд в Пазарджик, придружен от свой приятел. Брадатият е мюсюлманският проповедник от циганския кв. “Изток” Ахмед Муса Ахмед. Той току-що е осъден на 3 г. условно заради проповядване и разпространение на радикален ислям.
Близо 10 г. по-късно – през пролетта на 2014-а, същият мъж пак излиза от сградата на пазарджишкия съд. Този път е осъден на 1 г. ефективно пак за проповядване на радикален ислям. Мъжът е един от подсъдимите в нашумялото дело срещу имами. Пред съдебната зала обаче го чакат над 500 негови сподвижници с бради, които крещят “Аллах е велик”.
Разликата е показателна и видима за всички жители на Пазарджик, които следят постепенната, но прогресивна ислямизация на ромското население в града. За кратки срокове то приема ислямската религия. Нещо повече – във всяка част на града вече могат да се видят мъже с дълги бради без мустаци и жени, плътно забулени с бурки.
Това не може да се види в селищата, където от векове се изповядва мюсюлманската вяра. Съществува тезата, че на забулените и брадатите им се плаща от арабски фондации, за да приемат новата религия. Самите цигани категорично отричат и се обиждат на подобни твърдения.
Тези крайности са благоприятна почва за провокации и създаване на напрежение.
Неслучайно дори ромите, които не изповядват ислям в Пазарджик, наричат “талибани” своите събратя мюсюлмани.
Покрай делото за проповядване на радикален ислям, продължило 1 г. и половина, лъсна и фактът, за който всички се досещаха, но не обръщаха внимание. А той е, че за по-малко от 10 г. почти половината от 30-хилядното ромско население в Пазарджик вече изповядва ислям.
В това няма нищо лошо, ако не се вземат предвид сигналите, че в квартала не се проповядва традиционен ислям, а се налагат крайни радикални течения. Само преди седмица един клип, сниман през 2009 г. в двора на джамията “Абу Бекир” в ромския квартал, стана повод за скандал. Малко дете с дървен меч имитира рязане на главата на свой връстник.
Всъщност децата репетират библейската притча за празника Курбан Байрам – идентична за християнството и исляма, в която Бог иска от Авраам/Ибрахим да жертва сина си, за да докаже вярата си.
Въпреки това беше направен паралел, че в циганския квартал мюсюлманите възпитават децата си по примера на т.нар. “Ислямска държава” за обезглавяване на противниците. Паралелът, освен че беше неуместен, бе и опасен – възбуди духовете сред мюсюлманската общност в града и предизвика отзвук в страната.
Това даде повод да се заговори отново какво се случва в джамията “Абу Бекир”, която определено е притегателен център за мюсюлманите от кв. “Изток”.
24chasa.bg
