„Увеличението на минималната работна заплата е от изключително значение за икономиката на държавата. Независимо, че тази мярка се оценява като известно утежнение от представители на малкия бизнес, замразяването на работната заплата би довело до драматично увеличение на неработещите при един по-широк хоризонт.“. Това заяви социалният министър Ивайло Калфин пред представители на Европейската комисия.
По думите му, в България има цели райони, които се издържат на социални помощи и не са стимулирани да работят, именно защото само допреди нова година нетната минимална работна заплата беше под прага на бедността.
Мерките, свързани с поетапното вдигане на работната заплата, която до края на годината ще достигне 360 лв., а до началото на 2017г. – 460 лв., се възприемат като стратегически за стимулиране на трудовата активност при трайно незаетите у нас. Техният брой към момента е 140 000 души и представляват 40,9% от всички регистрирани безработни. 170 000 пък е броят на хората, които работят на минимална работна заплата, което представлява 8% от заетите у нас.
„По отношение на заетостта, в плановете на МТСП, както за 2015 г., така и до 2020 г. , са заложени конкретни мерки, с които да се намалят нивата, както на трайно безработните, така и на безработните до 29 години. От една страна това са проекти, които ще бъдат реализирани, както по мерки от Националния план за действие по заетостта (НПДЗ) през 2015 г. и ще са финансирани от държавния бюджет, така и по такива, заложени в новия период на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, чийто официален старт ще бъде даден в четвъртък“, обясни Калфин.
В сряда министерски съвет прие Националния план за действие по заетостта през 2015 г., по който ще бъдат реализирани 73 млн. лева за 2015 г. Основни целеви групи в НПДЗ през тази година ще са безработните младежи до 29 г. и хората над 50 г.
