72% от жителите на общината смятат Бургас за добро място за живеене, а едва 12% „биха сменили“ кмета на градал За 37 % от населението в Община Бургас животът се променил в положителна посока след приемането на България в Европейския съюз (ЕС) през 2007 г. Това най-високият дял, регистриран в резултатите от проведените през последните 3 години аналогични регионални изследвания. Данните са от представително социологическо проучване, направено съвместно от Гражданско движение „ДНЕС“ от агенция „ЕСТАТ“. В проучването са обхванати 395 пълнолетни жители на Бургас и съставните села от варненска община, а целта на изследването е да анализира социално-икономическата ситуация и политическите и електорални нагласи сред населението в общината. Резултатите от изследването бяха изнесени на пресконференция днес, 2 август 2011 г., в Бургас, от Анжелика Цокова – член на КС на Гражданско движение „ДНЕС“, Иво Желев – управител на агенция „ЕСТАТ“, и членовете на координационния съвет на Гражданско движение „ДНЕС“-Бургас Иван Киров, Генчо Иванов, Драгомир Бакалов и Ваня Георгиева.На въпроса „До каква степен споделяте мнението, че Бургас е добро място за живеене?“ 72 % от анкетираните отговарят утвърдително („напълно“ или „в голяма степен“). Противоположно мнение се споделя от всеки четвърти жител на общината (27 %). Сравнително по-висока степен на одобрение за Бургас като „добро място за живеене“ се наблюдава при жените (79 %), младежите (83 %), хората с основно и по-ниско образование (79 %) и учащите (89 %).
Въпреки че за мнозинството от анкетираните Бургас „е добро място за живеене“, основните идентифицирани проблеми в общината са свързани с общинската инфраструктура, озеленяване и благоустройство (31 %). На следващите места по честота на посочване са проблемите в сферата на икономиката (27 %), чистота и сметосъбиране (9 %), социално-икономически проблеми (8 %), екология (8 %), транспорт, трафик и организация на движението (8 %), здравеопазване (7 %) местна администрация и управление (7 %).
Помолени да изберат най-належащият за решаване проблем (измежду набор от готови предложения), интервюираните лица от община Бургас съставят следната подредба: безработица – 34 %; ниски заплати и пенсии – 21 %; здравеопазване – 17 %; нисък стандарт на живот – 15 %; лоша администрация – 4 %; инфраструктура – 3 %; чистота и трафик – всяко с по 2 %.
Тази подредба показва, че най-силно въздействие върху оценките на респондентите за общината имат възможностите за трудова реализация, стандартът на живот като цяло, здравеопазването, както и равнището на доходите и социалните плащания. Проблемът с безработицата е най-сериозен за живеещите извън общинския и областен център, за най-младите, за учащите, за хората без доходи и, естествено, за безработните.
Въпреки че местната икономика е вторият най-често посочван проблем в общината, анкетираните дават умерена средна оценка за нейното състояние („добър“ 3,97), която е напълно идентична с поставената преди 3 години („добър“ 3,95). За разглеждания период в икономическото състояние на общината очевидно не са настъпили значими положителни промени, но в същото време, въпреки икономическата криза, не е регистриран какъвто и да е спад.
Миграционните нагласи сред населението на общината са сравнително ниски. 17 % интервюираните споделят, че имат сериозни планове за преселване в друго населено място или за напускане на страната. Високата оценка за икономическото състояние на града и общината са ключовите предпоставки за запазване на демографския потенциал.
Данните от изследването показват, че населението в общината е удовлетворено от работата за града на кмета Димитър Николов и от обслужването от страна на общинската администрация. Анкетираните оценяват кмета на Бургас с „много добър“ 4,89 по шестобалната система, а общинската администрация – с „добър“ 4,03. Оценките са значително по-високи от измерените при проведеното през 2008 г. аналогично изследване – съответно 4.32 и 3.61. Това говори за настъпили положителни промени в качеството на работа на общинските власти.
Населението на община Бургас е по-критично настроено към работата на общинския съвет, за която интервюираните дават оценка „добър“ 3.76 по шестобалната система (при „добър“ 3.68 преди 3 години). Общият извод е, че местната власт е пред края на един успешен мандат и на практика отсъства ресурс за промяна в управлението – едва 12% от гражданите заявяват, че „биха сменили кмета на Бургас“.
Що се отнася до изпълнението на предизборните обещания, делът на позитивните мнения надделява над негативните впечатления. 51 % от запитаните смятат, че политиците спазват и изпълняват поетите пред избирателите ангажименти, а 43 % споделят противоположното мнение. Налице е силна корелация с високото одобрение към кмета Димитър Николов.
Над половината от интервюираните (62 %) изразяват готовност за активно участие в граждански инициативи, насочени към контролиране и коригиране на действията на политическия елит и управлението, а всеки пети от интервюираните е участвал в протестни действия през последната година. 14 % споделят готовност за участие в управлението на общината. Очевидно, общата критичност към местното управление води до нарастване на готовността за лично ангажиране с решаването на проблемите на Бургас.
