Бургаският апелативен съд потвърди първоначалния арест на Кирил П., обвинен за това, че на 14.03.2022 г. в гр. Бургас, в апартамент на ул. „Хаджи Димитър“ № 9, ет. 2, направил опит умишлено да умъртви П.В. като деянието не е довършено по независещи от него причини.
С определение на първоинстанционния съд спрямо Кирил П. е взета първоначална мярка „задържане под стража“. Обвиняемият обжалва пред въззивната инстанция ареста си. Неговият защитник пледира за домашен арест с ограничаване на придвижването чрез електронна гривна. Държавното обвинение се обяви за потвърждаване на мярката за процесуална принуда.
Бургаският апелативен съд намира изводите на първата инстанция за наличието на обосновано предположение за авторство на престъплението и реална опасност от укриване или извършване на престъпление за правилни.
Кирил П. е привлечен за тежко умишлено престъпление по чл.115 вр. чл.18, ал.1 от НК, което се наказва с лишаване от свобода от 15 до 20 години. Апелативните съдии приемат, че събраните на досъдебното производство гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства са достатъчна основа, на базата на която да може да се направи обосновано подозрение, че обвиняемият е направил опит умишлено да умъртви пострадалата, като й е нанесъл множество удари с нож по тялото и главата.
Изводът за наличие на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши престъпление се обосновават с тежестта на предвиденото наказание, както и с начина на извършване на престъплението, разкриващ хладнокръвие, агресивност, особена жестокост и упоритост при реализиране на общественоопасните последици, с факта на предходно извършено престъпление хулиганство, макар и за него да е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание глоба. Налице е и опасност от укриване на обвиняемия, която се аргументира с неполагането на труд по трудов договор и липсата на семейна ангажираност.
Въззивният състав намира, че мярката за неотклонение „задържане под стража“ е съответна най-вече на много високата степен на обществена опасност на конкретното деяние, обоснована от времето, мястото, мотива, механизма и средството за неговото извършване и липсата на разумен повод за нараняване на жертвата. Тя кореспондира с актуалността и завишения ръст на този вид престъпления, състоящи се в посягане върху телесната неприкосновеност на личността и отнемане на човешки живот по незначителен повод или без повод, обществения отзвук на престъплението и негативния му ефект, изразил се в пораждането на страх и ужас у хората от подобни престъпни прояви.
Апелативните съдии са категорични, че настоящата мярка за неотклонение е постановена при стриктно съблюдаване на регламентираните в НПК предпоставки и ще обезпечи приключването на наказателното производство в разумен срок. Въззивният съд посочва, че обжалваното определение на първата инстанция е законосъобразно и обосновано и като такова следва да бъде потвърдено.
Постановеният съдебен акт на Апелативен съд – Бургас е окончателен.
