Състав на Бургаския апелативен съд отмени определение на първата инстанция и постанови „задържане под стража“ за Тодор Я., обвиняем за грабеж, придружен с телесна повреда. Съдът уважи частния протест на прокуратурата срещу изменената на 18 май от ОС – Бургас мярка за процесуална принуда от „задържане под стража“ в „домашен арест“.
Тодор Я. е привлечен като обвиняем за това, че на 24 февруари на автобусна спирка близо до „УМБАЛ Бургас“ в съучастие като съизвършител с Христо П. отнели чужди движими вещи: парична сума в размер на 3 лв. от владението на К.Т., с намерение противозаконно да ги присвоят, като нанесли удари с крак и юмруци по тялото и главата на К.Т., след което му избили зъб, без който се затруднява дъвченето и говоренето.
След като е взел предвид изложените от страните доводи в съдебното заседание, оплакванията в протеста и след цялостна проверка на атакуваното определение въззивният състав е приел, че протестът е основателен. Апелативните съдии не споделят изводите на ОС – Бургас, че в случая следва да се определи мярка за неотклонение домашен арест на обвиняемия.
Според въззивната инстанция представеният договор за наем на недвижим имот не установява нови обстоятелства, които да опровергаят законността на задържането под стража. Договорът е сключен на 23 декември 2019 г. – два месеца преди датата на престъплението. Очевидно това обстоятелство не е мотив за Тодор Я. да се въздържи от увреждане здравето на пострадалия и отнемането на паричните средства, посочват апелативните съдии. Бременността на жената, с която Тодор Я. живее на семейни начала, също датира преди инкримираната дата видно от медицинското направление. Няма данни жената да страда от заболяване или да са налични други причини, изключващи възможността да се грижи сама за себе си. Апелативните съдии се съгласяват с доводите в частния протест, че данните за непровокирано интензивно вредоносно нападение над човек, докато е сам на автобусна спирка, на оживено място, нанесените многобройни удари и продължителността на побоя, дават основание да се приеме, че има опасност, ако е на свобода обвиняемият да извърши друго престъпление. В случая от съществено значение за определяне адекватността на мярката за неотклонение не е размерът на отнетата сума, а интензитетът и начинът на увреждане на здравето на пострадалия на обществено място, без какъвто и да е принос от негова страна, категорични са членовете на съдебния състав. Съдът счита, че не са отпаднали предпоставките за вземане спрямо обвиняемия мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и че липсват нови обстоятелства, които да не са били налице към датата на деянието и да опровергават законността на ареста.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
