Над три четвърти от българите смятат нахлуването на Русия в Украйна за неоправдано. Радикална е промяната в обществените нагласи към руския президент, расте солидарността с европейските страни. Това са част от изводите от експресно, национално представително проучване, реализирано съвместно от БНТ и „Алфа Рисърч“.
Проучването е осъществено на 28 февруари 2022 г. сред извадка от 500 пълнолетни граждани от цялата страна. Информацията е събрана чрез пряко стандартизирано интервю по телефона.
За четирите дни военни действия ползващият се години наред с позитивен рейтинг руски президент Владимир Путин губи над половината от своята популярност у нас, сочат резултатите от проучването. Според данните два пъти по-нисък е делът на българите, които имат положително отношение към Путин спрямо преди започването на войната в Украйна. Ако през периода 2020-2022 г. между 55% и 58% от българите са изразявали положителни оценки за него, при само 20% отрицателни, сега ситуацията радикално се обръща. Позитивните мнения намаляват почти двойно – до 32%, а отрицателните нарастват до 48%.
Ескалиращата агресия, загубените човешки животи и от двете страни, заплахата за използване на ядрено оръжие, са факторите, които преобръщат нагласите на хората.
Доскоро абсолютно непознатият президент на Украйна Володимир Зеленски печели симпатиите на 40% от анкетираните, а 29% са с негативно мнение за него.
Безпрецедентното обединение на европейските страни в налагането на единни санкции срещу Русия и помощ за Украйна се оценява като правилна политика от 63% от българските граждани. На обратното мнение са 32 на сто.
На този фон 55% одобряват поисканата от министър-председателя Кирил Петков оставка на военния министър заради изразяваните от него „лични“ позиции по външната политика на страната, в разрез с общата правителствена политика. 36% не са съгласни със смяната на Стефан Янев.
Доминиращото одобрение за оставката на военния министър се дължи основно на факта, че в критичната за света и България ситуация, когато Европа показва пълно единство, очакванията на мнозинството от гражданите са и в българското правителство да няма разнобой, а управляващите да действат единно и сплотено, посочват анализаторите.
Социолозите отчитат, че хората си дават ясна сметка за тежките човешки, морални, икономически и социални последствия от разрушителната война, които ще се усещат все по-силно през следващите месеци.
Според данните 47% от анкетираните заявяват готовност солидарно да споделят за известно време част от цената от наложените санкции. 36% обаче, основно хора с по-ограничени материални възможности, не са склонни, или не биха могли да платят по-високите цени.
Разбираемо е безпокойството на бизнес и граждани от предстоящите икономически трудности, но пред всекидневната загуба на човешки живот и риск от ядрена катастрофа, разбирането и надеждата на мнозинството от българите е, че единственият спасителен път е солидарността и решителното противопоставяне на войната, която ако не бъде спряна, може да има много по-чудовищни последствия от тези, които в момента търпим, коментират от „Алфа рисърч“.
