Бедните българи плащат по-високи данъци от жителите на Германия и Великобритания например, които имат ниски доходи. Причината е, че у нас няма необлагаем минимум и хората на минимална заплата също дължат 10% данък върху доходите си.
В повечето страни в Западна Европа има подоходно облагане, което означава, че богатите плащат по-висок данък общ доход, а най-бедните са освободени от него.
В България през 2008 г. беше въведен т. нар. плосък данък, което означава, че всички доходи, независимо от размера им, се облагат с една ставка, която е 10%. Различно се третират доходите от стопанска дейност на едноличните търговци, за които ставката е 15% и доходите от дивиденти – 5%.
Задължителната здравноосигурителната вноска у нас е 8%, но тя се разпределя между осигуряващия и осигурения в съотношение 60:40 или 4,8% за сметка на работодателя и 3,2% за сметка на работника.
Данъкът върху доходите се налага, след като се приспаднат осигуровките, тоест, данъчната основа се намалява с платените осигуровки.
В повечето европейски страни обаче е въведено прогресивно подоходно облагане.Германия
В Германия данък общ доход е прогресивен, като започва от 1% и се покачва постепенно до 42% или за много високи доходи – до 45%. През тази година необлагаемият минимум е 10 347 евро. Данъчна ставка от 42% се прилага за доход над 57 051 евро по данни за 2020 година. За облагаем доход над 270 500 данъчната ставка е 45%.
Общата вноска за социално осигуряване възлиза на около 39,8% от брутната заплата. Задължителната здравна вноска, която плащат германците, е 14,6% от месечния брутен доход. Като тя се дели поравно между работника и работодателя.
Освен данък общ доход, всеки германец плаща и “данък солидарност” (Solidaritätszuschlag or „Soli“), който е до 5,5% от данък общ доход. Този данък беше въведен, за да подобри икономическата ситуация и инфраструктурата в източните региони на Германия. Но тази ставка не се плаща за първите 972 евро или 1 944 евро за семейни двойки.Великобритания
Във Великобритания данъкът върху доходите отново е прогресивен. И тук има необлагаем минимум, който се определя за всяка данъчна година. За тази, например, той е 12 570 лири на година. За доходи между 12 570 и 50 270 лири данък общ доход е 20 на сто, а от 50 270 до 150 000 лири – 40%. Над тази сума данъкът става 45 на сто.
Осигуровките също са различни и зависят от дохода. Те дават достъп до определени помощи, включително държавна пенсия. При наетите лица те се приспадат директно от заплатата, докато при самонаетите се плащат наред с данъците след подаването на годишната данъчна декларация. При доход до 8840 лири на година осигуровката е 0%, при доход от 184 01 лири до 967 лири на седмица тя е 12 на сто, а над 967 лири на седмица става 2 процента.Франция
На въпроса „Какъв е данъкът върху доходите във Франция?“ не може да се отговори конкретно, тъй като страната е установила прогресивна скала, поради което различните групи от населението плащат различни суми, като диапазонът варира от 0% до 56%.
Например, за семейни и за хора с деца данъците са по-ниски. Преди да се определи базата за изчисляване на данъка върху доходите на физическите лица, се приспадат всички разходи, които не подлежат на облагане. Сред тях са разходи за образованието на децата, медицинските грижи, разходите за осигуряване на членове на семейството, които нямат източник на доходи, и т.н. Дължимите данъци във Франция не се удържат от месечните възнаграждения. Данъчното облагане е основано на принципа на деклариране на доходи от страна на работещите. Те сами плащат своите данъци в съответните служби. Работодателят не удържа пари и не поема отговорността за плащане на данъци.Румъния
Най-близо до нас е данъчната система на Румъния. Плоският данък върху доходите там е въведен през 2005 г., като ставката му първоначално е 16%, а от 2018 г. беше намалена на 10%. Същевременно има и някои изключения, например, заплатите между 3000 и 30 000 леи в строителния сектор са освободени от данък, а работещите в микропредприятия плащат данък между 1 и 3 процента от приходите. Дивидентите пък се облагат с 5 процента.
