Вълна от яростни граждански протести заля Португалия през последните седмици, след като хиляди гневни граждани окупираха площадите на Лисабон и Порто с палаткови лагери и лозунги против имотната мафия. Португалците масово излязоха на война срещу правителството заради критичния срив в индекса на достъпност на жилищата, тъй като в страната вече са необходими над сто и петдесет пълни месечни заплати за покупката на най-обикновен дом. Докато в Лисабон социалното недоволство прераства в открити сблъсъци и блокади обаче, сухият икономически анализ на пазара разкрива една смразяваща реалност у нас, където хората мълчаливо понасят още по-тежък и абсурден ценови удар.
Математиката зад индекса на достъпност, който измерва колко средни заплати струва един квадратен метър, доказва, че българският купувач е поставен в много по-неизгодна позиция от протестиращия португалец. В периферията на Лисабон при средна чиста заплата от около хиляда и триста евро и цени в работническите квартали от порядъка на две хиляди евро за квадрат, местният жител трябва да отдели малко над заплата и половина за един квадратен метър. В същото време в най-големия краен квартал на Бургас, Меден рудник, цените на двустайните апартаменти масово закотвиха дъното си на осемдесет и пет хиляди евро, което прави около хиляда и триста евро за квадратен метър. На фона на реалната средна чиста заплата за региона от седемстотин евро, бургазлията е принуден да даде близо две пълни месечни заплати само за един квадратен метър в крайния квартал, което прави покупката без наследствени пари напълно невъншна.
Тази тиха българска криза се усеща много по-болезнено по няколко причини, като на първо място е фактът, че ниските базови доходи у нас се изяждат почти изцяло от ежедневните сметки и храна, които отдавна са на европейски нива. За разлика от Португалия, където пазарът има ясна граница и крайните квартали все още предлагат някакво убежище от луксозния център, у нас имотният балон се разду повсеместно и безконтролно, изстрелвайки цените в крайните зони далеч пред възможностите на хората. Българите са оставени без никаква държавна защита или работеща общинска алтернатива за младите семейства, докато в Португалия масовият обществен натиск принуждава политиците да търсят спешни регурации. Кадрите с горящи барикади по улиците на Лисабон са краен пример за това какво се случва, когато средната класа бъде изхвърлена на улицата, и икономистите предупреждават, че ако ножицата между мизерните доходи и цените в българските крайни квартали продължи да се разтваря, португалският бунт е само въпрос на време да избухне и у нас.
Достъпността е по-важният показател от самата цена и тук Бургас наистина е в по-лоша позиция от Лисабон, защото заплатата изостава много повече от обявената цена. По данни от офертните цени на Реалистимо за Бургас медианата е около 139 800 евро при 1 802 евро на квадрат и близо 1 940 активни обяви. Разликата с Меден рудник показва друго – крайните квартали вече не са евтиният изход, а просто по-малкият апартамент на същата цена за квадрат.