Бургас се намира в метеорологичен капан, за който почти никой не говори

Почти всяка зима в Бургас се повтаря един и същи сценарий. Националният институт по метеорология и хидрология обявява жълт или оранжев код за снеговалежи, очакванията се покачват, институциите се готвят, а в крайна сметка в града остават символични следи от сняг или изобщо нищо. Това поражда съмнения, раздразнение и въпроси дали прогнозите са неточни или преувеличени. Реалността обаче е много по-сложна и има малко общо с твърденията за „грешни прогнози“.

Бургас се намира в изключително неблагоприятна зона за зимни прогнози. Градът е разположен на границата между континенталния студен въздух, който нахлува от север и североизток, и морското влияние на Черно море. Именно това взаимодействие прави прогнозите изключително несигурни. Черно море има голям топлинен капацитет и дори през зимата температурата на водата често е значително по-висока от температурата на въздуха. Когато студен въздух достигне района на Бургас, морето започва да отдава топлина и влага, което може да повиши приземната температура с един или два градуса. На пръв поглед това изглежда незначително, но в метеорологията именно тези градуси решават дали валежът ще бъде сняг, мокър сняг, суграшица или дъжд.

За разлика от вътрешността на страната, където зимните температури често са стабилно под нулата, в Бургас повечето зимни ситуации са гранични. Температури между минус един и плюс един градус са често срещани. При такива условия дори минимална неточност в прогнозата или леко изменение на въздушните течения напълно променя крайния резултат. Възможно е в атмосферата да има обилен валеж, но ако приземната температура е над нулата, снегът не се задържа. Почвата, асфалтът и сградите са сравнително топли, особено след по-дълги периоди без устойчив студ. Така снегът се топи почти веднага след падането си и за хората остава впечатлението, че почти не е валяло.

Метеорологичните прогнози се изготвят чрез числени модели, които разделят страната на мрежа от клетки с размери от няколко до десетки километри. Тези модели изчисляват средни стойности за всяка клетка, а не конкретни условия за отделни населени места или квартали. При Бургас това е особено съществено ограничение. Моделът може да отчете валеж като сняг за цялата област, включително вътрешните части и по-високите райони, където условията за натрупване са по-добри. В същото време самият град, заради морето и градската среда, може да остане почти без снежна покривка. Формално прогнозата не е грешна, но за хората в града резултатът изглежда като пълен провал.

Допълнително объркване създава начинът, по който се възприемат цветните кодове. Оранжевият код не е обещание за конкретно количество сняг и не означава, че задължително ще има тежка зимна обстановка. Той е предупреждение за повишен риск при най-неблагоприятния възможен сценарий. Кодовете се издават предварително, когато все още съществува значителна несигурност в развитието на времето. Ако всички условия се подредят по определен начин, последствията могат да бъдат сериозни. Ако обаче дори един ключов фактор се промени, например температурата остане малко по-висока от очакваното, ефектът може да бъде минимален.

От гледна точка на институциите е по-приемливо да има по-строго предупреждение, което в крайна сметка да не се реализира напълно, отколкото да бъде подценен рискът и да се стигне до неподготвеност при реално тежка обстановка. Това води до усещането за „прекалени кодове“, особено в райони като Бургас, където условията са нестабилни и често се променят в последния момент.

В други градове подобни разминавания се усещат много по-слабо. В места като София, Плевен или Враца зимните температури често са значително под нулата. Там дори при известна неточност в прогнозата крайният резултат остава същият – валежът е сняг и той се задържа. В Бургас обаче всяка прогноза представлява баланс на ръба между различни фази на валежа, което е едно от най-трудните неща за прогнозиране в метеорологията.

В крайна сметка Бургас не е пример за лоши прогнози, а за изключително сложни условия. Географското положение, морското влияние, граничните температури и ограниченията на съвременните модели правят зимата в града непредсказуема. Един единствен градус често е достатъчен, за да обезсмисли цялата прогноза. Докато тази специфика не се обяснява ясно, разочарованието ще продължава. Проблемът не е толкова в самите прогнози, колкото в очакванията към тях.