Минималната заплата ще достигне 660 евро, пенсиите ще бъдат осъвременени, а семействата с деца ще получат допълнителни финансови облекчения. Това са част от основните мерки, заложени в проекта за държавен бюджет за 2027 г.
Повече средства за доходи, социална подкрепа, образование и здравеопазване предвижда проектът на държавния бюджет за 2027 г. Финансовият министър Гълъб Донев представи основните параметри на финансовата рамка по време на публично обсъждане в Университета за национално и световно стопанство. Сред основните акценти са увеличението на възнагражденията, по-високите пенсии и разширяването на подкрепата за семействата. В същото време правителството си поставя за цел да намали бюджетния дефицит до 3,5% от брутния вътрешен продукт.
По-високи заплати и пенсии
От 2027 г. минималната работна заплата се предвижда да нарасне от 620 на 660 евро. За служителите в бюджетната сфера е заложено увеличение на възнагражденията с 5%, а при учителите ръстът трябва да бъде 7,5%.
За осъвременяване на пенсиите от 1 юли са предвидени над 552 млн. евро. Максималният размер на пенсията се планира да достигне 1874 евро, а линията на бедност ще бъде определена на 443 евро.
Допълнителни средства са заложени и за социалните плащания. Девет от общо 12 вида семейни помощи се очаква да бъдат увеличени, като ще се променят и критериите за достъп до тях.
Повече подкрепа за родителите
Една от съществените промени засяга обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст. Предвижда се то да достигне 450 евро месечно.
Майките, които изберат да се върнат на работа преди навършването на две години на детето, ще могат да получават 75% от обезщетението вместо досегашните 50%.
Планирани са и по-високи данъчни облекчения за родители. Размерът им ще бъде 5000 евро за семейства с едно дете, 10 000 евро за две деца и 15 000 евро за три или повече деца. Във финансовата рамка е включена и допълнителна мярка, свързана с детското развитие.
За семейните помощи са предвидени 72,5 млн. евро, а за останалите социални плащания ще бъдат осигурени още 114,3 млн. евро.
Повече средства за образование и здравеопазване
Образованието също е сред секторите с допълнително финансиране. За безплатни учебници от първи до дванадесети клас са предвидени още 36,2 млн. евро.
Увеличение с 20% се планира за стипендиите на учениците в гимназиален етап. Допълнителни средства ще бъдат насочени към професионалното образование, студентските стипендии и подобряването на условията в студентските общежития.
Предвидени са и 30 млн. евро за младите лекари специализанти, както и още 50 млн. евро за изграждането на Националната детска болница.
Здравноосигурителните плащания през НЗОК трябва да се увеличат с 493 млн. евро. Според представените намерения по-големият финансов ресурс трябва да бъде съпроводен с по-добър контрол върху разходването му.
Данъците се запазват, но се предлагат нови мерки
Основните данъчни ставки няма да бъдат променяни според проекта. ДДС остава 20%, корпоративният данък и данъкът върху доходите на физическите лица ще продължат да бъдат 10%, а ставката върху дивидентите ще остане 5%.
Въпреки това са предвидени няколко нови приходни механизма. Сред тях е еднократен налог от 33% върху свръхпечалбите, като 30% от събраните средства ще могат да бъдат върнати на съответните предприятия под формата на ресурс за реинвестиции.
Предлага се също увеличаване на данъка върху разходите в натура от 3% на 7%. Промяната ще обхване определени придобивки, предоставяни от работодателите за лично ползване.
Максималният осигурителен доход се предвижда да нарасне със 100 евро и да достигне 2400 евро. Заложено е и държавните служители да започнат сами да заплащат личните си осигурителни вноски.
Какви са икономическите прогнози?
Според разчетите номиналният брутен вътрешен продукт на страната през 2027 г. ще достигне 141,3 млрд. евро, като очакваният реален икономически растеж е 2,5%.
Прогнозата предвижда инфлация от 4% и безработица от 3,4%. Държавният дълг в края на годината се очаква да бъде 31,4% от БВП.
Капиталовите разходи са планирани на 6 млрд. евро, а средствата за отбрана ще бъдат в размер на 2,23% от брутния вътрешен продукт.
Представянето на проекта поставя началото на обществените консултации. Предстоят разговори със социалните партньори, след което бюджетът трябва да бъде разгледан от Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Предложените мерки очертават финансова рамка, в която по-високите доходи и социалните плащания вървят паралелно с опит за ограничаване на дефицита и оптимизиране на държавните разходи.
