На 24 юни православната църква почита рождението на Свети Йоан Кръстител, а народният календар отбелязва един от най-мистичните български празници – Еньовден.
Според народните вярвания именно на този ден природата притежава най-голяма лечебна сила. Смята се, че билките, набрани рано сутринта преди изгрев слънце, имат най-мощни целебни свойства. Затова още по тъмно хората тръгвали към поляните и планините, за да съберат лековити треви за цялата година.
Народната традиция разказва, че в нощта срещу Еньовден небето се отваря, звездите слизат по-ниско до земята, а билките придобиват магическа сила. Най-възрастната билкарка в селото повеждала групата за събиране на растенията, като се вярвало, че трябва да бъдат набрани 77 и половина билки – за всички известни болести и за една неизвестна.
Особено значение има и изгревът на слънцето. Според поверието на Еньовден то „трепти“ и „играе“ при изгрев, а който успее да го види, ще бъде здрав и щастлив през цялата година. Затова мнозина посрещат първите слънчеви лъчи на открито.
Традиционно на празника се изплитат големи венци от билки и цветя, под които хората преминават за здраве. В различни райони на страната се организират ритуали, възстановки и празници, посветени на билкарството и народните обичаи.
Еньовден е и символичната граница в народния календар, след която денят започва постепенно да намалява, а природата поема по пътя към следващия сезон.
И днес празникът продължава да събира хората около старите български традиции, почитта към природата и вярата в нейната лечебна сила.
