През последните няколко години българската икономика отчита стабилен ръст на номиналните доходи. Данните на Националния статистически институт показват, че към края на 2024 година средната брутна работна заплата в страната надхвърля 2 100 лева, а в София и някои големи градове – дори 3 000 лева. На пръв поглед това изглежда като сериозен напредък, който би трябвало да доведе до по-висок стандарт на живот. Но усещането на мнозинството от хората е точно обратното.
Основната причина за това противоречие е инфлацията. През периода 2021–2024 г. България премина през едни от най-високите нива на инфлация в последните десетилетия. Цените на хранителни продукти, горива, ток, вода и услуги нараснаха значително. Според данни на НСИ, потребителската кошница в края на 2024 г. е с близо 35% по-скъпа спрямо началото на 2021 г. В същото време, в редица икономически сектори заплатите не са се увеличили със същия темп, което води до спад в реалната покупателна способност на населението.
Въпреки че номинално много българи днес получават по-високи заплати, те могат да си позволят по-малко. Това явление, често наричано „паричната илюзия“, е особено осезаемо в контекста на дългосрочната инфлация. Заплатите растат, но с тях не расте и качеството на живот. Напротив – покачването на цените изпреварва ръста на доходите, а реалната стойност на парите намалява.
Неравномерното разпределение
на доходите също играе ключова роля. Ръстът на възнагражденията е концентриран основно в определени сектори – информационни технологии, финанси, телекомуникации – и в големите градове. В по-малките населени места, където възможностите за работа са ограничени, а икономиката е по-слабо развита, ръстът на доходите е минимален или изцяло липсва. Това създава усещане за икономическа поляризация, при която една част от обществото просперира, а друга живее на прага на бедността, въпреки общия ръст на БВП и средната заплата.
Същевременно расте и личната задлъжнялост на населението. Потребителските кредити в България бележат ръст от над 12% през 2024 г., по данни на БНБ. Много домакинства прибягват до заемни средства, за да покрият ежедневни разходи, което е тревожен сигнал за устойчивостта на текущия икономически модел. Покачването на лихвените проценти допълнително утежнява положението на хората с вече съществуващи задължения, а закъсненията по вноски зачестяват.
Липсата на финансова култура
и ограничената информираност също допринасят за задълбочаване на проблема. Малка част от населението разбира реалното въздействие на инфлацията върху спестяванията си, или умее да планира дългосрочно личните си финанси. Повечето финансови решения се взимат под натиск и без стратегия, което води до порочен кръг на недостиг, дългове и още по-ниска финансова стабилност.
В този контекст въпросът не е защо хората се чувстват по-бедни, а как се стигна дотук при наличие на привидно положителни икономически показатели. Българската икономика наистина расте, но този растеж е неравномерно разпределен и засенчен от покачващата се цена на живота. Ако държавната политика не се насочи към реално повишаване на покупателната способност, а не само на номиналните заплати, усещането за обедняване ще се задълбочава.
Повишаването на заплатите само по себе си не е гаранция за по-добър живот. В условията на инфлация и неравенства, номиналните доходи губят стойност, а финансовата сигурност се превръща в недостижим лукс. Време е да се говори не за средната заплата в България, а за това какво всъщност можеш да си позволиш с нея.
